Датската централна банка показа на спекулантите, че няма да толерира опитите за тестване на целевия й диапазон за търгуване на местната крона спрямо еврото, слагайки край на експеримента с отрицателните лихви, който започна през 2012 г., съобщава Bloomberg.
Вчера Nationalbanken е повишила депозитната си лихва от -0,1% до 0,05% (при ЕЦБ тази лихва е 0%). Кредитната лихва на централната банка е останала без промяна на ниво от 0,2%. Банката също така се е намесила на валутния пазар, за да подкрепи курса на кроната.
Курсът на кроната днес е почти незименен, след като вчера поскъпна от 7,4667 до 7,4623 за евро. На 26 март бе отчетено най-ниското ниво от юни 2006 г. – 7,4671 крони за евро. Средният курс за последните пет години пък е 7,4499.
Целевия курс на централната банка е 7,4604 за евро, като официалният толеранс е 2,25% от него (7,2927-7,6283), но на практика банката интервенира, за да поддържа отклоненията в рамките на 1% (7,3858-7,5350).
„Очаквах депозитната лихва да бъде уеднаквена с тази на ЕЦБ. Фиксирането й на по-високо ниво очевидно е опит да се подкрепи местната валута“, коментира Ларс Петер Лилеор, главен анализатор в Nordea Bank AB.
„Това е първа стъпка към нормализация на датската монетарна политика“, посочва Улрик Бие, главен икономист в Nykredit – най-голямата ипотечна банка в страната.
Датската централна банка не провежда регулярни заседания и променя ставките си само в защита на курса на кроната. Тя прибегна до негативни лихви по банковите депозити при нея през юли 2012 г., след като статутът на Дания като убежище по време на европейската дългова криза предизвика внезапен прилив на капитали. Оттогава насам инвеститорите постепенно се завърнаха на основните европейски пазари, намалявайки търсенето за ДЦК с топ ААА рейтинг, а оттук – и на кроната.
Управителят на централната банка Ларс Роде, който пое поста през февруари 2013 г., заяви миналия месец, че слабостта на кроната се дължи на технически причини, породени от разширяващия се спред между лихвите на паричните пазари в Дания и еврозоната, след като банките от валутния блок изплащат извънредните заеми, отпуснати им от ЕЦБ.
„Изглежда Роде желае кроната да се колебае между 7,4660 и 7,4670 спрямо еврото“, смята Йенс Наервиг, стратег в Danske Bank.


Скоро: Озоновата дупка ще изчезне непълно
Тъжна вест! Почина един от най-големите архитекти в историята
Какво време ни очаква в неделя?
Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
„Байерн” надигра „Щутгарт” с хеттрик на Кейн
Божидар Божанов: По всичко изглежда, че провокаторите са действали с МВР
Разходите за заплати нарастват с около един милиард евро
Румен Петков: Омразата тръгва от парламента
Желязков: Българските евромонети ще са законно платежно средство от 1 януари