Дейвид Малпас беше критик на разхлабената парична политика много преди да стане президент на Световната банка през 2019 г. 65-годишният икономист се чувства оправдан в мнението си от последното ускоряване на инфлацията. Според него последните увеличения на цените засягат най-вече най-бедните хора, като по този начин засилват социалното неравенство след пандемията.
В интервю за Handelsblatt американецът предупреждава и за световна дългова криза. „Установихме, че действителното дългово бреме на страните с ниски доходи е с 30% по-високо от посоченото", казва Малпас.
За да се намали финансовият натиск, той призовава за замразяване на плащанията за най-бедните страни в рамките на Инициативата за суспендиране на обслужването на дълга, която изтича в края на годината. „В момента търсим механизми за спиране на плащанията през 2022 г., за да могат държавите да подобрят икономическото си положение и да направят дълга си по-устойчив“, пояснява икономистът.
„Огромните покупки на облигации от страна на централните банки водят до макроикономическите корени на инфлацията. Освен това важни фактори са недостигът на работна ръка в САЩ и логистичните затруднения в глобалните доставки на контейнеровози или природен газ. Всичко това допринася за инфлацията и изглежда, че тази ситуация ще продължи и през 2022 г., ако не и след това“, пояснява икономистът.
Критиките на ръководителя на Световната банка се случват часове преди основните централни банки - в САЩ, Великобритания, Европа и Япония, да решат тази седмица дали да променят паричните си политики, за да противодействат по-бързо на високите нива на инфлация.
Паричната политика не е двукомпонентна в смисъл, че може да бъде само по-строга или по-хлабава, пояснява Малпас. По думите му стимулиращият ѝ ефект може да бъде и по-малко неравномерен. „Настоящата парична политика е насочена към закупуване на дългосрочни активи с помощта на банкови резерви. От това се възползват предимно представителите на висшата класа. Нуждаем се от различна парична политика, която да разшири ползите за малките предприятия и да насърчи растежа в развиващите се страни“, казва още той.
Според Малпас високата задлъжнялост и голямата липса на прозрачност в Китай също са причина за безпокойство. Светът също така е станал твърде икономически зависим от Китай и трябва да диверсифицира в по-голяма степен своите вериги за доставки, пояснява той.
преди 2 години с една малка забележка"Драги,премиера на Италия ,който също преди нея ,във времена на растеж държеше лихивте нулеви и отрицателни."имаше растеж, заради ниските лихви, не че драги е държал ниски лихви по време на растеж.Чашата не е даже наполовина празна.. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 2 години Изключително коректна и точна статия ,коментар право в десятката .Обществото ни ,а и не само ,всички хора трябва ясно да разберат от къде идват кризите и заплахата за тяхното бъдеще ,и риска от влошаване на стандарта им на живот .В момента Европейската Централна банка не независима каквато трябва да бъде .Кристин Лагард отявлено защитава дълга на Италия и приятеля си Марио Драги,премиера на Италия ,който също преди нея ,във времена на растеж държеше лихивте нулеви и отрицателни.В сайта на ЕЦБ пише- да бъде пазител на ценовата стабилност ,но и за децата е ясно че не само тя ,всички Централно банкери са зависими и обвързани с харчовете на правителствата ,които ни ограбват с корупция без да има реален растеж подпомагащ обществата .Имаме елити,правителства и банки сляти в едно общо корупционно ядро ,работещи против интересите на обществата ни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар