IT браншът иска създаването на специален Закон за иновациите

Браншовите организации от ICT Cluster са анализирали практиките, свързани с финансиране на новациите в бизнеса през последните години, както и проблемните места, и са подготвили препоръки за следващия програмен период, за да не се допускат вече направените грешки.

„Основният проблем е как да бъдат написани ясни правила за усвояване на парите от еврофондовете. Искаме този път да има ясни правила, за да може след петата година от новия програмен период да отчетем 50-60% усвояемост, а не както сега само 1,3%“, посочи на пресконференция в рамките на форума „Национална екосистема за подкрепа на иновации и конкурентоспособност“ Петър Статев, председател на клъстера.

В събитието взеха участие всички по-големи браншови организации в сферата - Българска асоциация по информационни технологии (БАИТ), ICT Cluster, БАСКОМ, Асоциация "Телекомуникации" и Българска уеб асоциация (БУА). Препоръките, които ще бъдат събрани от представителите на сектора, ще бъдат изпратени на министър-председателя, президента и всички ресорни министри още през следващата седмица.

„В България нямаме природните богатства на други държави, нито човешкия ресурс на Китай”, заяви Статев. „Ако искаме да гарантираме достоен живот на българите през следващите няколко години, трябва да бъдем иновативни и изобретателни и да трансформираме всичко това в комерсиален продукт“, добави той. 

Браншът например настоява за законодателна промяна, която да позволи финансирането на високорискови стартиращи компании и иновации в рамките на съществуващи организации. При тях водещ ще е крайният резултат и съществуващят потенциал.

Освен това трябва да се подобри сътрудничеството и диалогът между бизнеса, университетите и държавната администрация. „В момента все още цари разделение и от това произтичат всичките ни проблеми - и усвояването на евросредства, и рейтингът на страната ни в световната класация по иновативаност”, каза Статев.

В момента например законът не позволява да се харчат бюджетни средства за рискови проекти, защото обикновено има изисквания за гарантирано създаване на продукт или услуга, която повечето фирми няма как да изпълнят.

„Както е известно, инвестициите в технологични иновации са високорискови и не може да се гарантира, че 100% от инвестицията ще е успешна. Затова е необходим Закон за иновациите, какъвто и до момента няма. В момента всички публични разходи се управляват от презумпцията, че не трябва да има загуба при каквито и да е условия. Това пречи да се инвестира в каквито и да е идеи", добави още Статев.

Не малко са и проблемите при усвояването на текущите структурни фондове. При създаването на правилата са допуснати много пропуски и неразбирания, вероятно защото по онова време страната ни като нов член на ЕС не е разполагала с достатъчно добре подготвени специалисти в тази сфера. В резултат България в момента е на предпоследно място в индекса за иновации на ЕС и Световната банка.

"Основният проблем е как ще бъдат написани правилата за усвояване на структурните фондове, каква ще бъде нашата кохезионна политика за в бъдеще", коментираха още участниците в дискусията.