Как големите технологични компании ядосаха властите в последните 10 години?

През 2016 г. властите започнаха да осъзнават, че технологичните компании не винаги ще помагат на каузите им. Apple отказа да съдейства на ФБР за отключването на смартфон iPhone, принадлежал на убиеца от Сан Беднардино, Калифорния, чието нападение взе 14 жертви. Главният изпълнителен директор на Apple Тим Кук нарече съдебното разпореждане с искане на помощ от Apple “смразяващо” и предупреди, че сигурността на всички потребители на iPhone е поставена в опасност, ако компанията напише ключа, който да разбие криптирането. В крайна сметка ФБР успя да проникне в телефона и без помощта на Apple.

Два големи случая убедиха властите и регулаторите, че могат, а в някои случаи трябва да направят нещо по повод големите технологични компании. Първият беше обсъждан най-вече в академичните среди и от антитръстовите експерти. Лина Кан, по това време студент по право в Йейл, публикува статия в Yale Law Review, наречена “Антитръстовият парадокс на Amazon”. Материалът от януари 2017 г. повдига въпроси за традиционните интерпретации на антитръстовите закони, които често измерват стандарта за потребителското благосъстояние на база на цените. Този стандарт не е адекватен за измерването на вредата, която технологични компании като Amazon нанасят, посочва Кан, тъй като структурата на фирмата ѝ позволява да държи цените ниски, докато заобикаля антитръстовите изисквания. Статията не доведе до консенсус, но повдигна важен въпрос.

Вторият случай излезе далеч извън академичните кръгове. През март 2018 г. вестниците Guardian и New York Times писаха как Cambridge Analytica е ползвала данни от Facebook без знанието на потребителите за кампанията на Доналд Тръмп преди изборите в САЩ през 2016 г. Историята доведе до огромна вълна от гняв в момент, в който американците бяха разделени по повод избирането на Тръмп и притеснени за руската намеса в социалните мрежи.

Какво ще донесе новото десетилетие?

Последното десетилетие беше Дивият запад за технологиите, а новото вероятно ще е десетилетието на правилата. Въпреки че не е ясно как ще завършат различните разследвания на големите технологични играчи, Конгресът и властите в целите Съединени американски щати имат желание да обуздаят властта в тази индустрия.

Вече се поставят въпроси за това как различните закони помагат и какво е влиянието на липсващи такива, които са позволили на технологичните компании да се разраснат толкова много и да преодоляват правните предизвикателства. Конгресът и федералните регулатори питат как данните могат да увеличат влиянието на технологичните фирми, колко струват данните, кой притежава стойността и какво е нужно да направи потребителят, за да вземе данните си и да ги премести на друго място.

Вероятно ще има законови промени, за каквито вече има предложения в САЩ. Разбира се, никой не знае със сигурност какво ще донесе новото десетилетие.

“Слонът в стаята”, посочва директорът от Stanford Дъг Меламед, “са изборите през 2020 г”.