IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Едва 3% от българските компании използват технология с изкуствен интелект

Страната ни изостава значително по отношение на дела на хората, притежаващи поне основни цифрови умения

17:19 | 28.07.22 г.
Автор - снимка
Създател
<p>
	<em>Снимка: Unsplash.com</em></p>

Снимка: Unsplash.com

За втора поредна година България се нарежда на 26-о място от 27-те държави членки на Европейския съюз в индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г. Страната зае същата позиция и преди година, след като се придвижи там от последното място, което заемаше през 2020 и 2019 г.

Резултатът DESI на България нараства средно с 9 пункта годишно през последните пет години. Предвид позиционирането на страната ни обаче този темп на растеж не е достатъчен, за да може страната да догони останалите страни членки. През тази година оценката на страната ни се покачва до 37,7 пункта от 36,8 пункта година по-рано. В същото време обаче се повишава и средната за ЕС оценка – от 50,8 пункта преди година на 52,3 пункта сега.

Що се отнася до цифровите умения, въпреки положените в последно време по-големи усилия страната остава значително под средната стойност за ЕС от 45,7 пункта с резултат от 32,6 пункта. Делът на хората, притежаващи поне основни цифрови умения, както и на тези с цифрови умения над основните, е по-нисък от средния за ЕС, като във втория случай разликата е значителна (8% спрямо средната стойност за ЕС от 26%). Като се имат предвид амбициозните цели на ЕС 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г., страната трябва да положи повече усилия, за да бъдат обхванати онези над две трети от нейното население без такива умения. Страната също така изостава спрямо дела на специалистите в областта на ИКТ от работната сила (3,5% спрямо 4,5% средно за ЕС). В България обаче делът на жените специалисти в тази област е висок. 



В областта на свързаността България постига много добър резултат при покритието с Fibre to the premises coverage (Покритие с оптични линии до сгради) - 85% от домакинствата спрямо 50% в ЕС. Цените са ниски, но цялостното усвояване на фиксиран и мобилен широколентов достъп до интернет остава ниско.

Що се отнася до цифровизацията на предприятията, възприемането на цифрови технологии от малките и средни предприятия (МСП) достига почти наполовина от средното за ЕС. Само 6% от българските предприятия използват големи информационни масиви, 10% - услуги в облак, а 3% - изкуствен интелект (ИИ) в сравнение с целите на ЕС от 75% за всяка технология до 2030 г. С цел да подпомогне цифровизацията на предприятията България използва европейски центрове за цифрови иновации.

България е изправена пред множество предизвикателства по отношение на цифровизацията на обществените си услуги, тъй като отчита недостатъчни резултати по повечето показатели с изключение на отворените данни, където равнището отговаря на средното за ЕС. Само 34% от потребителите на интернет взаимодействат онлайн с държавната администрация в сравнение със средната стойност за ЕС от 65%. Предоставянето на цифрови обществени услуги за обществеността (59% спрямо средната стойност за ЕС от 75%) трябва да се подобри значително, за да може България да допринесе за постигането на целите на програмата „Дигитално десетилетие“ всички ключови административсни услуги да се предлагат онлайн до 2030 г. За да постигне тази цел, България започна реформи в националния регистър и стартира процес, насочен към засилване на цифровата трансформация.

За да преодолее слабостите в цифровата трансформация и достигне равнището на останалите страни членки на ЕС, в България са необходими дългосрочни, постоянни усилия на политическо и административно равнище, основаващи се на силните страни на страната с цел осъществяване на реформите и инвестициите в четирите измерения. Възможно е неотдавнашната политическа нестабилност да е повлияла значително на усилията в тази област.

Що се отнася до действията в областта на цифровите технологии, които България предприе в отговор на руското нашествие в Украйна, големите мобилни оператори започнаха да предлагат безплатни международни обаждания от България към Украйна още от първата седмица на конфликта, за да помогнат на засегнатите хора и техните роднини. Мерките бяха разширени, така че да се предлага безплатен роуминг, включително кратки съобщения (SMS) и мобилен интернет за абонатите на мобилни услуги, намиращи се в Украйна. За да се облекчат още повече нуждаещите се, на пристигащите в България бежанци от Украйна бяха предоставени предплатени карти и карти с мобилен интернет. Успоредно с това българските експерти по киберсигурност в Министерство на електронното управление и в отдел „Киберпрестъпност“ в Министерство на вътрешните работи предприеха предпазни мерки за филтриране или пълно блокиране на трафика от над 45 000 интернет адреса, който би могъл да доведе до потенциални атаки срещу електронните системи или мрежи. Освен това, за да засилят борбата срещу кампаниите за дезинформация по време на руското нашествие в Украйна, компетентните органи блокираха разпространението на Russia Today.

Последна актуализация: 22:35 | 13.09.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Анализи виж още

Коментари

Финанси виж още