Т. Дончев: Новият Закон за обществените поръчки ще засили конкуренцията

Новият Закон за обществените поръчки (ЗОП) премахва редица от режимите, в които възложителят би могъл да затяга така правилата, че в процедурата да участват по-малко фирми. Това коментира в интервю за вестник „Труд“ вицепремиерът Томислав Дончев.

„Корупцията се лекува не толкова с административни мерки, колкото с по-силна конкуренция. Когато в една процедура имаме 20 кандидати, е много трудно да нагласиш така схемата, че да спечели само един. Когато са двама, е лесно да повлияеш така, че да спечели другият. Рецептата и за най-добро качество, и за най-добра цена, и за по-малко корупция, е повече конкуренция“, казва той.

По повод финансовите санкции по европроекти, с които някои наказани общини не могат да се справят, той обяснява, че те могат да си довършат проектите с безлихвени кредити. От друга страна, има доста дела - общините съдят държавата за корекциите. 

„До началото на 2013 г. финансовите корекции не надвишаваха 80 млн. лева. Огромният процент корекции са от 2014 г., най-вероятно 2/3 от всички“, казва Дончев. Той уточнява, че безспорно има случаи с нарушения заради умисъл или от неразбиране. Но има корекции и заради несинхронизирано законодателство. Например ЗОП до началото на 2009-а не е отговарял на европейските директиви.

„Имаме и корекции, особено тези през 2014-а, с характер на политически репресии. Бяха наказвани непослушни кметове“, смята той.

По повод идея на Американската търговска камара за оптимизация на броя на общините Дончев заявява, че не винаги окрупняването на администрация води до по-добро качество.

„Общините са общности с право да се самоуправляват, гарантирано от Конституцията. Проблемът не е в броя и размера на общините, а че са бедни, някои от тях лошо управлявани и това не позволява развитие“, допълва вицепремиерът.

По повод коментарите за големи корекции, наложени на Програмата за развитие за селските райони (ПРСР), той казва: „Не очаквам да имаме финансови корекции в шокиращи мащаби като тези, които се цитират“ (б. ред. - говори се за 250 млн. евро).

„Нямаме официална кореспонденция с Брюксел на база санкции за големи финансови корекции по селската програма“, казва  Дончев.

За финансирането на проекти от новия период 2014 – 2020 той казва, че близо 760 млн. евро ще бъдат разпределяни чрез финансови инструменти като тези за Инициативата за малки и средни предприятия, малко над 100 млн. евро, ще бъдат достъпни на пазара вероятно в средата на тази година. После са налични т. нар. рециклирани пари от „Джереми“ от стария програмен период. Когато заработи Фондът на фондовете, целият остатъчен ресурс от 660 млн. евро също ще бъде на пазара. Но това са инструменти - дялово участие или за нисколихвено кредитиране, уточнява вицепремиерът с ресор еврофондове.

На въпрос за икономическия растеж той заявява: „Обикновено растеж до 2% по никакъв начин не се чувства от хората. Когато растежът е няколко пъти по-висок - 5-6%, това ще бъде осезаемо за всички“.

„Брутният вътрешен продукт не се формира изцяло от правителството, за щастие. Зависи и от властта, и от предприемачи, и от качеството на работната сила. Ако преди моторът на икономиката беше спекулацията с цените на недвижими имоти, сега производството и експортът движат същата тази икономика“, коментира той.