Българите остават песимисти за излизането от кризата

За изминалите пет месеца нагласите на средностатистическия българин за излизане от икономическата криза вместо да се подобряват, се влошават, засилват се и опасенията за увеличаване на безработицата.

Това показва предварителният анализ на националното представително проучване, извършено от Института „Отворено общество“ - София сред 2 625 домакинства в страната. Изследването има за цел да представи последиците от кризата в България и се осъществява се за трета поредна година със съдействието на Световната банка.

Докато през октомври 2010 г. 70% от анкетираните над 7 хиляди души от произволно избраните домакинства са смятали, че икономическата ситуация в страната през следващата година няма да се подобри или ще се влоши, то през март 2011 г. този процент вече е 72.

Песимистични са прогнозите и за промените в ръста на безработицата за следващите 12 месеца. Докато през октомври 2010 г. 71% от запитаните са смятали, че безработицата ще се увеличи или ще остане същата, то тази пролет песимистите се увеличават до 72 процента.

Изпълнителният директор на института „Отворено общество“ Георги Стойчев обяснява песимистичните нагласи с дългосрочния негативен ефект, който икономическата криза оказва върху домакинствата. „Докато за икономиката кризата има по-скоро оздравителен ефект, тъй като води до повишаване на производителността на труда и преструктуриране на производствата, за домакинствата резултатът е обратен заради нарастващата безработица и продължаващия спад на доходите“, коментира анализаторът.

Различно от песимистичните очаквания за бъдещето, оценката на хората за състоянието на икономическата ситуация през последната година леко се е подобрила. Точно преди година 90 на сто от представителите на домакинствата са смятали, че спрямо година преди това положението им се е влошило или е останало непроменено, докато през март т.г. така мислят 87 процента от запитаните.

При анализа на доходите, направен сред 12 сектора от икономиката, също се отчита масово понижение. Ръст в доходите си отбелязват единствено работещите във финансовото посредничество и занаятите, докато при всички останали професии се отбелязва спад.

Анкетата е обхванала работещи в производството и разпределението на електро и топлинна енергия, вода и горива, търговията или ремонтът на автомобили и стоки за бита, хотелиерство и ресторантьорство, преработващата промишленост, строителство, транспорт или складиране, занаяти или услуги, добивна промишленост, здравеопазване и социални услуги, селско и горско стопанство, финансово посредничество и информационните технологии и комуникации.

Работещите в селското и горско стопанство не отчитат промяна, което според анализаторите се дължи основно на субсидирането на сектора и сравнително доброто запазване на производството и износа.