Румънският външен министър Кристиан Дяконеску заяви за новинарския телевизионен канал Диджи24, че "съществува спорна зона" между Румъния и България по отношение на държавната граница, предаде румънската агенция Аджерпрес.
"Съществува една спорна зона (с България) по отношение на държавната граница, на териториалните води на двете държави. Наистина става дума за 17 квадратни километра, не е много, но между европейски държави, сътрудничещи си максимално в много аспекти, с общи интереси в много области, не виждам защо тези неща да не могат да бъдат решени много бързо", заяви Дяконеску.
Той посочи, че тази тема съществува от дълго време и подчерта, че Румъния не е влязла в "етап на предявяване на претенции".
"Така, както имахме преговори с Украйна, също и с България има няколко нерешени въпроса, които ще поставим за разискване с нашите партньори", заяви министърът.
Той добави, че съществуват въпроси, които са останали нерешени много дълго време, мнозинството с политическо-юридически характер, които Румъния иска да реши на основата на добросъседските отношения с всички тези страни.
"Не трябва никой да се сърди, не трябва никой да се ядосва, защото това са сфери от национален интерес и за двете страни, които в даден момент трябва да бъдат решени, защото се появяват проблеми, да речем, с експлоатацията, с концесията", посочи Дяконеску.
Той добави, че ще бъдат проведени разговори на ниво експерти с българската страна във формат, който ще бъде одобрен на двустранно ниво. Темата възникна скоро след като компаниите OMV и Exxon откриха големи залежи на газ в черноморския шелф на румънска територия.
"В една цивилизована Европа изоставените юридически проблеми, особено ако се отнасят до малцинствата, териториите, границите, не правят чест на съответните държави и ми изглежда нормално да ги решим", подчерта румънският външен министър.
Той спомена, че трябва да бъде обсъдено и положението на румънското малцинство в България. Дяконеску посочи, че иска "същите стандарти и същите принципи да се прилагат навсякъде по отношение на режима на малцинствата на европейско ниво".
"Не ме притеснява абсолютно нищо дотогава, докато правото на румънците да се смятат за румънци, а не за друга категория, друго наименование, произлизащо от едно възприятие на държавно ниво, се спазва. Докато това право се спазва, нямаме никакъв проблем, но трябва да обърнем внимание тогава, когато се появи размиване", коментира румънският външен министър, цитиран от Медиафакс.
По-късно днес беше разпространено изявление на говорителя на министерството на външните работи, че България и Румъния водят преговори за делимитация на морската си граница, на черноморските пространства от повече от 20 години, като последният кръг (седемнадесети поред) се е състоял през декември 2011 г. в София. Следващият кръг предстои да бъде проведен в Букурещ тази година.
Преговорите текат в приятелска атмосфера и в контекста на желанието и на двете страни въпросът да се реши чрез подписването на двустранно споразумение. Въпросът не представлява проблем в двустранните ни отношения, които са партньорски, добросъседски и в духа на общата ни принадлежност към ЕС, се казва в изявлението.
С нарочна декларация партия "Атака" се противопостави на изразените териториални претенции на Румъния към България за черноморския шелф.
Как така изведнъж сега възникнаха тези проблеми и, ако ги е имало, защо не са повдигани досега, питат националистите.
"Българската страна също би могла да предяви претенции за неправомерното предаване на Румъния на Северна Добруджа, населена с българи през миналия век и представляваща изконна българска територия", твърдят те.
Още новини от България четете на Dnes.bg


Какво време ни очаква в неделя?
Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
"Toха" взе приз за цялостно представяне на кулинарния фес за Никулден във Варна (СНИМКИ)
Спипаха двама гастрольори, тарашили жилища и автомобили във Варна
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Румен Петков: Омразата тръгва от парламента
Желязков: Българските евромонети ще са законно платежно средство от 1 януари
„Арда“ надви „Локомотив“ на „Лаута”
Астън Вила прекъсна серията на Арсенал с гол в края
Покровск: Градът, който промени войната в Украйна