В Полша има 20 пъти повече биопроизводители, отколкото в България

Въпреки че като природни и климатични условия България превъзхожда Полша, производителите на биологично чиста продукция в централноевропейската държава са 20 пъти повече от българските.

Това показва статистиката за развитието на биологичното производство в Европейския съюз (ЕС), представена на семинар, организиран от фондацията за биологично земеделие „Биоселена“.

Ако през миналата година в България са били сертифицирани 1054 производители с общ размер на обработваемата зема от 260 хиляди декара, то в Полша те надхвърлят 20 хиляди фермери с над 5,2 млн. дка, сочи статитстиката за 2010 г.

Данните бяха представена от Мартин Тимерман, основател на германската компания Organic Trade Exchange AG и собственик на специализиран сайт за продажба на биопродукция, който наблюдава пазара почти от неговото начало.

След невероятния бум в потребелнието на екологични храни, който се наблюдава в Европа през последните 10 години, инвестициите в този тип земеделско производство рязко нараснаха и в рамките на ЕС вече се отглеждат биопродукти върху 100 милиона декара.

Докато старите държави членки прилагат редица политики за насърчаване на това производство, което поради трудоемкостта си се нуждае от значителни субсидии, то българската администрация едва от миналата година го постави в приоритетите си. 

Въпреки че стратегията за развитие на биопроизводството залагаше площите да достигнат 3% от общия размер на обработваемата земя в страната до 2013 г., редица негативни фактори попречиха това да се реализира. Тези площи все още са под 1% от обработваемата земя, надхвърляща 34 млн. дка.

Твърде скромен е и броят на биофермерите. Докато в конвенционалното производство са заети над 94 хиляди производители, то биоземеделците и животновъдите са едва хиляда.

Администрацията в земеделското министерство много бързо забрави причините, довели до тази негативна статистика, защото те бяха свързани с неадекватното прилагане на еврорегламентите. Въпреки че България разполага с невероятни природни дадености за развитие на екологично чисто производство, досегашните правителства не въведоха подходяща нормативна база, която да подкрепи стопаните.

Защото евросубсидиите се дават като компенсация в задължителния тригодишен период, в който те не могат да продават биопродукцията. Но заради бюрократичните пречки при администрирането на субсидиите за агроекологията редица биопроизводители се отказаха от това поризводство.

Едва през миналата година администрацията във фонд „Земеделие“ коренно промени процедурите при изплащане на агроекологичните плащания и за първи път през миналата година ги изплати за първи път преди субсидиите на останалите фермери.

А статистиката на агроведомството за първи път отчете ръст на сертифицираните биоплощи, които през 2011 г. са нараснали с 30% спрямо предходната година.

Според хора от бранша този ръст се дължи не толкова на промяна в нормативната среда или в прилагането на нови политики за насърчаването на биоземеделието, колкото в насочването на външни инвеститори, които са оценили добрите перспективи за развиване на биопроизводство в страната.

И понеже винаги обичаме да се сравняваме с останалите държави, данните за пазара на биопродукти през 2010 г. в отделните европейски държави сочат, че България е в дъното на таблицата с годишни продажби от 7 млн. евро. В същото време чешките и полски потребители засилват търсенето на екопродукция, като продажбите там са съответно за 68 млн. евро и 59 млн. евро. 

Въпреки че българското потребление е несъизмеримо с това в старите държави членки, сравнението с пазарите в Германия, Франция и Великобритания сочи колко далеч сме от тези държави. Реализираните продажби в Германия за 2010 г. са били над 6 млрд евро, във Франция – над 3,3 млрд евро, а във Великобритания - над  2 млрд. евро.