Парите в здравеопазването - налице, харченето – на тъмно

Факт е, че в последните години средствата, които държавата заделя за здравеопазване у нас, нарастват - преди десет години бюджетът за здраве е бил 1 милиард лева, а към днешна дата е малко над 2,7 милиарда лева.

Противно на очакванията обаче проблемите в сектора се задълбочават – държавните болници трупат огромни дългове, общинските се закриват, лекарствата поскъпват, лекарите масово напускат страната, търсейки просперитет зад граница, недоволството на здравно осигурените от системата расте, а това на работещите в нея ескалира с всеки изминал ден.

Тъкмо на този фон управляващите дадоха знак, че свежи пари за здравеопазване повече няма да се отпускат. Това пролича ясно в изказването на здравния министър Десислава Атанасова, която наскоро призна, че делът на парите за здраве от БВП у нас наистина е най-ниският в Европейския съюз, но въпреки това държавата няма намерение да го увеличава.

Заявка, че това правителство няма да налива повече средства в здравеопазване даде и премиерът Бойко Борисов, който заяви, че колкото и пари да иска здравният министър Десислава Атанасова, никога няма да й стигнат. А в допълнение към това напомни за около 150 милиона лева европейски пари за болниците, които обаче „залежават“ без да се усвояват. 

Отдавна сме наясно и с позицията на експертите, че отпускането на още и още средства за сектора няма да реши проблемите му. Истината е, че парите, които са налични не се изразходват рационално и ефективно и са необходими спешни и конкретни реформи от страна на държавата в системата.

Поредното доказателство за отдръпването на държавата като източник на финанси е написаното в проекта за бюджет на здравната каса за 2013 година.

Лекарското съсловие посочи конкретните недостатъци в бюджета на НЗОК и обвини държавата, че се опитва да избяга от отговорност, прехвърляйки някои дейности, за които тя е длъжна да отговаря, към здравната каса. Сред тях са ин витро процедурите, имунизациите, полагането на интензивни грижи, които са част от спешната помощ и други. От 2013 г. те ще бъдат прехвърлени към касата и тя ще плаща за тях.

Липсва и отчет на Министерство на здравеопазването за начина на разходване на получените през 2011 г. и 2012 година от НЗОК общо 440 млн. лв. трансфери. Липсва яснота каква част от тези средства са похарчени и дали са правени разходи за дейности, които не са предназначени за здравно осигурените лица.

Свидетели сме как българската здравна система „се реформира“ в продължение на десетилетия, но с псевдореформи, които не ни доближават, а ни отдалечават от качественото здравеопазване. Така към днешна дата здравно осигурените все по-често си задават въпроса за смисъла от здравните вноски, след като при необходимост от медицинска услуга в крайна сметка всеки си плаща – било, защото здравната каса не покрива съответния риск, или защото услугата се извършва в частно лечебно заведение, което не работи с касата. В същото време държавата продължава да лекува безплатно здравно неосигурените – тези, които не влагат нито стотинка в системата, а се лекуват за сметка на останалите, само защото системата е основана на солидарен принцип.

Очевидна е управленческата воля за съкращаване на разходите, което обаче не помага за решаване на въпроса с неефективното харчене на публичните средства. От Сдружението на общинските болници алармираха, че само за една година са закрити над 12 общински болници в малки градове като Раднево, Бобовдол, Кулата, Тервел, Елена. За никого не е тайна, че се върви към окрупняване на болниците в страната, а така нареченото „преструктуриране“, всъщност е „закриване“ на лечебни заведения.

На този фон странно звучат призивите на лекарското съсловие за повече пари за здраве като дял от БВП. Въпросът е дали наистина трябва да се искат повече пари за здравеопазване при условие, че те се харчат в условията на липса на прозрачност. И дали, ако бъдат предоставени допълнителни средства, това ще осигури така търсеното качество на здравеопазването.

Редица изследвания сочат, че в България секторът на здравеопазването е сред най-нереформираните. Очевидно въпросът „Ще има ли повече пари за здраве тази година?“ трябва да се преоформи в „Как ще се разходват наличните пари за здраве?“.

В противен случай здравеопазването в България ще продължава да е каца без дъно. И независимо от размера на средствата, които се наливат в сектора, той ще бъде нереформиран и парите няма да се усвояват ефективно.