Тежките реформи в здравния сектор се отлагат за след няколко години

На пръв поглед изтеклата 2011 година не беше толкова драматична за сектора на здравеопазването, колкото предходната. По-скоро може да се каже, че беше инертна откъм реформи или по-скоро за резултатите от реформите.

Бяха направени много предложения и заявени намерения за кардинални промени, но ефектът от тях се отлага във времето.

Засега управляващите дадоха ясен сигнал, че повече пари за здравеопазване няма да бъдат отпускани от държавния бюджет, а ще се работи по-скоро в посока на това да бъдат преструктурирани звената и преразпределени наличните средства.

Самият министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов в началото на годината заяви, че не се очакват драстични промени в българското здравеопазване през 2011 г. Към края на годината картината в здравеопазването е точно такава – без особен напредък. В края на годината, като равносметка, министърът призна, че истинските смислени и дълбоки реформи предстоят и най-вероятно те ще започнат да се случват не през настоящата, а през 2013 г.

Ще има ли повече пари за здраве тази година?

Бюджетът за здравеопазване през 2012 г. е същият като този от предходната година. Но оптимизмът на здравния министър идва от това, че вече държавата няма да плаща огромните дългове на болниците, което на практика означава и повече пари за здраве тази година.

Окрупняването на болниците започва

Сливането между по-малките лечебни заведения и обединяването им в по-големи ефективно работещи структури очевидно е приоритет номер едно за правителството. През 2011-а управляващите направиха първите стъпки към окрупняване на болничните заведения и дадоха сигнал, че се работи по основният проблем в здравеопазването с трупането на огромни дългове на болници. Едва ли обаче това ще се случи в рамките на тази година.

В болничната помощ акцентът е върху две основни направления – ликвидирането на раздробената болнична система, която в този си вид работи неефективно и премахването на клиничните пътеки като метод на заплащане на дейности.

Първата стъпка към сливанията на държавните лечебни заведения вече е направена с нормативни промени. А именно от 2012 г. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) няма да бъде задължена да сключва нови договори с болници, те ще останат колкото и през миналата година. Този ход обаче е нож с две остриета, защото поставя на карта съдбата на много от по-малките болници в някои общини. Правителството обещава обаче да няма фалити.

Замяната на клиничните пътеки

Другата ключова промяна е въвеждането на диагностично-свързаните групи, за което се говори от доста време. Министър Константинов е първият здравен министър, който е на път да осъществи тази идея, която по експертно мнение ще доведе до по-ефективно и качествено здравеопазване.

Това, което е сигурно обаче е, че държавата повече няма да плаща дълговете в болничната помощ. Наред с окрупняването на болниците ще се търсят начини за  строги санкции за тези, които не плащат здравни осигуровки, а също и въвеждане на повече възможности за доплащане за лечение от здравноосигурени пациенти.

Въвеждат се нови форми на доплащане

През миналата година беше регламентирана доброволната практика за избор на екип в болница, за което са заплаща допълнително. С новия рамков договор държавата регламентира при какви условия може да става този доброволен избор. Предвиден е таван за цената на услугата и по-строг контрол, тъй като парите за избор на екип ще минават през здравната каса.