Заради дъмпингов внос през последните години многократно намаляват площите, засети с бобови култури, коментира директорът на Добружанския земеделски институт Иван Киряков, цитиран от БТА. Той отбеляза, че институтът предоставя за пролетната сеитба 4 тона семена, които ще стигнат за около 80% от площите, които обичайно се засяват в страната.
Поне 10% от обработваемите площи трябва да бъдат засаждани с бобови култури, които съдържат много азот и поддържат почвата в добро състояние, допълва още експертът.
Добружанският институт представи по време на земеделско изложение в Добрич три нови сорта боб, които е разработил. Два от тях са храстовидни, с по-едри зърна и реколтата може да бъде прибирана с комбайн. Третият сорт е класа „Пинто маркет“ - с пъстри зърна. В института са създадени над 15 сорта фасул през годините. Сред тях са например „Добружански – 7“, „Елексир“ и „Беслет“.
По данни на Министерството на земеделието и храните през 2011 година с фасул са били засадени около 9,5 хил. декара. Средният добив е малко под 106 килограма от декар. Само година по-рано площите са били над 14 хил. декара, а добивът - 147 килограма от декар. За 2012 година все още няма окончателни данни, които да покажат продължава ли негативната тенденция.
През последните години обаче добружанският или смилянският боб в българските магазини е с произход от Китай. На пазара много трудно може да бъде намерен български боб – вносът е основно от Казахстан, Аржентина и Китай.


Недоволството продължава: Очакват се нови блокади по границата с Гърция
Евакуацията невъзможна! Лошото време държи в капан екипажа на танкера, заседнал край Ахтопол
Среднощни сметки: МФ публикува новия проектобюджет в полунощ
Сериозен ръст на случаите на варицела във Варна
Община Варна награди най-изявените доброволци за 2025 година
Край на кеша? Как дигитализацията ще промени плащанията в Европа
ChatGPT държи лидерството пред Google Gemini
Европа е изправена пред най-трудния момент в опитите си да избегне разрив със САЩ
Украйна и САЩ с „рамково споразумение“, но преговорите продължават
Дейвид Бут: Хората не вярват особено на алгоритмите
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Бизнесмен организира погребение за късметлийската си кола
Уникална Toyota Mega Cruiser от 1996 година отива на търг
Бурното море не позволява евакуация на екипажа на заседналия танкер край Ахтопол
Сашо Андреев и Ивелина Шенкова спечелиха „Златен пояс“ за най-добър спортист за 2025 г.
Инфлуенсър събра $1,7 млн. за 88-годишен касиер
Масирана атака: Руски дронове и ракети поразиха жп възел край Киев
Тома Биков: Протестът помогна парадоксално на ГЕРБ
преди 12 години И тоя е един експерт. Всички живи организми съдържат азот. Само сем. Бобовите /Fabaceae/ обаче, живеят в симбиоза с азотофиксиращи бактерии, които могат абсорбират азота от въздуха. Това са сложни физиологични и биохимични процеси, които позволяват да се натрупа азот в кореновите грудки на бобовите растения и след прибирането на реколтата да остане в почвата. Един вид - това е естествено торене. отговор Сигнализирай за неуместен коментар