Докога ще се отлагат реформите в пенсионната система

Частната пенсионна система в България се нарежда сред страните с относително високо съотношение между оперативните разходи и инвестициите. Това може да се обясни с относително ниския дял на частните фондове в пенсионната система и съответно малкия обем активи, който пенсионните дружества управляват. Ако постоянните оперативни разходи се разпределяха върху по-голяма база от активи/инвестиции, то тогава това съотношение би било по-малко.

Въпреки процеса на натрупване на активи от страна на пенсионните фондове в държави, които не са членки на ОИСР, те остават значително по-малки от тези в страните от ОИСР. Средното съотношение на активи към БВП в изследваните страни, които не са членки на ОИСР, е 33%, а това в страните от ОИСР е 77%. Само шест държави, които не са членки на ОИСР (от тридесет и шест), имат съотношения над 20%, което се счита за праг за "зряла" пенсионна система.

България се намира под този праг със своите 7,4%.

През периода 2008-2012 година пенсионните фондове в  около три четвърти от изследваните страни, които не са членки на ОИСР, са имали положителен среден годишен темп на възвращаемост на инвестициите. Обаче, в България има отрицателен темп на възвращаемост.

Като цяло, съпоставката на България с останалите изследвани страни показва рудиметарната фаза на развитие на пенсионните фондове в България. В същото време държавната пенсионна система е отдавна фалирала със своя годишен дефицит от над 50% от приходите от осигуровки. Т.е. от една страна финансите на разходо-покривната система се влошават стабилно всяка следваща година и обричат бъдещите пенсионери на мизерия; от друга, частните фондове не представляват реална алтернатива поради тяхната все още маргинална роля в осигурителната система.

 Въпреки това реформи не се правят, а и малкото, което беше постигнато за закърпване на системата (по отношение поетапното вдигане на изискванията за стаж и възраст) предходните години, се отменя. Това ли е пътят?