Домакинствата в ЦИЕ – по-бедни и по-предпазливи от тези в Западна Европа

Домакинствата от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са доста далеч по отношение на финансовото си благосъстояние от тези от Западна Европа. Това се вижда от анализ на италианската банка UniCredit, представен по време на годишната среща на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) във Варшава.

Анализът обхваща част от пазарите, на които оперира италианската банка – Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България, Хърватия, Турция и Русия. За сравнение между региона на ЦИЕ и Западна Европа са използвани трите основни пазара на UniCredit – Германия, Австрия и Италия.

Финансовото благосъстояние на домакинствата

Съотношението на нетното благосъстояние на домакинствата от ЦИЕ възлиза на около 45 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на региона. В същото време за Австрия, Германия и Италия съотношението е 207 на сто.

В анализа прави впечатление и друг извод – източноевропейските домакинства са доста по-предпазливи в поемането на дългове – общият дълг на домакинствата в региона възлиза на 20 на сто от БВП, докато за трите развити държави съотношението е 59 на сто. С оглед ниското ниво на нетните финансови активи обаче това води до относително по-висока задлъжнялост на домакинствата.

За последните девет години домакинствата в ЦИЕ са увеличили финансовото си благосъстояние повече от два пъти и то достига 780 млрд. евро към края на 2013 година. Сумата е драстично под тази за Германия, Италия и Австрия, която е в размер на 6,8 трлн. евро. Това показва, че има голям потенциал за увеличение на финансовото благосъстояние на домакинствата от ЦИЕ, смятат от Unicredit.

“Оттук нататък доближаването на нетното финансово богатство на домакинствата от ЦИЕ до стандартите за западноевропейските страни постепенно ще продължи, главно като резултат от нарастване на спестяванията и инвестициите“, посочи Джани Франко Папа, директор на UniCredit за региона.

Ключов момент от анализа е, че близо 70% от нетното финансово състояние на домакинствата в ЦИЕ се пада само на три държави от анализа – Русия, Турция и Полша.

Cash is King?

Парите в брой и техните еквиваленти продължават да са предпочитано средство за спестяване и трупане на благосъстояние в източноевропейските държави. Съвсем очаквано, домакинствата се насочват към притежаване на чужда валута и банкови депозити.

Тенденцията към съхранение на богатството под формата на пари в брой се вижда като ясен резултат от световната финансова криза от 2008-2009 година. Както е известно, тя донесе сривове на фондовите борси и рязък отлив на доверие към капиталовите пазари в ЦИЕ.  Именно поради тази причина много от домакинствата са се насочили към паричните активи.

За България данните показват, че към края на 2013 година 82% от всички финансови активи на домакинствата са в кеш – в местна и чужда валута, както и в депозити. В инструменти за инвестиции на институционални играчи са 16% от финансовите активи на домакинствата, а в лични инвестиции в ценни книжа – едва 2 на сто.

За ЦИЕ трите вида инструменти за съхранение и натрупване на финансово благосъстояние са разделени съответно на 71, 25 и 4 на сто.

С отшумяването на страховете и възстановяването на пазарите се връща и доверието към различни инвестиционни схеми като взаимни фондове, пенсионни фондове и застрахователни продукти. Това показва, че постепенно потребителите се пренасочват към инвестиции с дългосрочна перспектива, смятат от UniCredit.

Макар от банката да очакват, че пренасочването на средства по посока институционално управление ще продължи, те не смятат, че паричните активи ще бъдат изместени като предпочитан начин за съхранение на финансовите активи.

Моят дом, моята крепост

При задълженията на домакинствата също се наблюдава предпазливост – домакинствата залагат на жилищните кредити, които изпреварват значително по ръст потребителските. Тази тенденция е валидна както в предкризисните години, така и след 2008 година.

За периода 2004-2008 година увеличението при жилищните кредити е било средно близо 38 на сто, а при потребителските – почти четири пъти по-малко, или 8 на сто. Между 2008 и 2013 година при жилищните кредити е постигнато увеличение от средно 31 на сто годишно, а при потребителските – под 1 на сто, изчисляват от UniCredit.

Това ясно показва промяна в нагласите и пренастройване на потреблението на домакинствата и илюстрира последвалия проблем с вътрешното потребление, подпомогнато от застоя в потребителското кредитиране.

В България жилищните кредити съставляват 45% от всички пасиви на домакинствата. Останалите 55% са разделени в потребителски кредити, овърдрафти и кредитни карти. Това ни поставя в близост до средното разпределение в региона на ЦИЕ – 40 срещу 60 на сто.

Очакванията на UniCredit са, че до 2018 година ръстът на потребителските кредити леко ще изпревари този при жилищните – с 3,8 спрямо 3,1 на сто.