Реформите в България значително са се забавили, според експерт

Реформите в България значително се забавиха през последната година – година и половина. Това коментира пред БНР ръководителят на правната програма на Институт "Отворено общество" Иванка Иванова по повод публикациите за острите критики, които са били отправени към страната ни в края на миналата седмица по време на заседанието на работната група по механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия (ЕК).

Критиките на Брюксел отново са свързани с липсата на напредък в борбата срещу корупцията и организираната престъпност и съдебната реформа.

Докладът за България по механизма за сътрудничество и проверка се очаква да излезе в началото на следващата година. Този механизъм за наблюдение на България и Румъния беше създаден, за да се следи напредъка на двете държави при реформите в правосъдната сфера и върховенството на закона – едно от условията за приемането им в Европейския съюз (ЕС).

България настоява действието на специалния механизъм за наблюдение да отпадне. Няма обаче изгледи това да се случи заради непрестанните констатации, че напредък в реформите няма.

По думите на Иванова ЕК потвърждава „констатирани проблеми и прави препоръки, които сме чували и преди“.

„Етапът, в който резултатите на България в борбата с организираната престъпност и корупцията и напредъка в съдебната реформа се отчитаха само с конкретни произнесени присъди по конкретни дела, отдавна отмина. В момента напредъкът се оценява от гледна точка на решаването на структурни проблеми, които има България. Темата за назначаването, повишаването, професионалното развитие на магистратите е една от водещите теми“, посочи експертът.

Според нея това, което се случва, е „изцяло под едно одеяло на липса на прозрачност и липса на ефективно гражданско участие“.

„Повече от 2 години ние всъщност нямаме значителна стъпка напред в областта на съдебната реформа. Това не може да бъде обяснено само с политическата криза, в която се намираме. Не само Народното събрание и правителството могат да предприемат стъпки в тази посока. Виждаме системно, че Висшият съдебен съвет (ВСС) на няколко пъти пропусна и отказа да предприеме стъпки, които биха изглеждали като реформаторски“, коментира Иванка Иванова.

Тя подчерта, че критиките на Еврокомисията са насочени и към процедурата за избор на главен съдебен инспектор, по която беше избран главният прокурор и по която ще бъде избран и председател на Върховния касационен съд (ВКС). „Процедурата е противоречива и доколкото ще се запази същата процедура, тя най-вероятно ще произведе същия противоречив резултат“, коментира Иванова.

Отделно процедурата за избор на председател на ВКС, която ще стартира в четвъртък, не гарантира в достатъчна степен законовото изискване за прозрачност на избора. Не е изработен и профил за длъжността, какъвто има в останалите държави-членки на ЕС.

Иванка Иванова подчерта, че е проблем и продължаващата практика Парламентът да е назначаващ орган за ключови държавни постове. Според нея това не гарантира независимост, а „на практика получаваме безкрайно забавяне на процедурата и превръщането и в обект на политическа партизанщина“.