Българският бизнес е безучастен, докато вървят преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ/TTIP). Това заяви от парламентарната трибуна народният представител Георги Божинов (БСП) по време на парламентарния контрол. Той отправи въпрос към вицепремиера Меглена Кунева за анализа на въздействието, което Споразумението между САЩ и ЕС ще окаже върху малкия и средния бизнес в България.
Социалистът изрази опасения, че повечето документи по преговорите са секретни, а достъпът до тях е ограничен. Той попита дали българските експерти, които анализират рисковете, имат достъп до данните. Меглена Кунева отговори, че тежестта на преговорите по ТПТИ в момента е пренасочена към Европарламента.
Голяма част от информацията по Споразумението е в интернет. Част от текстовете са достъпни в читални в Европейската комисия и Европейския парламент – това са проекти на консолидирани текстове по ТПТИ. Такива читални има в посолствата на САЩ и в столиците на държавите-членки. Българското Министерство на икономиката е поискало такъв достъп да бъде осигурен и в София.
Вицепремиерът припомни основните пречки, които спират достъпа на малките и средни предприятия до пазара в САЩ: трудност да се включат в каналите на търговия и да отговарят на стандартите, често се изисква да предоставят прекалено детайлна информация, предприятията са неравнопоставени на американския пазар, където трябва да се конкурират с ползващи преференции фирми, визови и лицензионни изисквания, несъгласувани патентни системи.
Сред очакваните ползи от Споразумението тя посочи подобрен достъп до пазара на услуги, улеснена търговия и намаляване на ненужни разходи, участие в публично-частни партньорства.
В Министерството на икономиката е създадена междуведомствена работна група със 73 представители на администрацията. Най-голямата част от тях е от Министерския съвет, отчете вицепремиерът.
По повод опасенията за вноса на храни след сключване на Споразумението Меглена Кунева припомни, че на 28 октомври ЕП отхвърли проект за норма, която разрешава на страните членки да ограничат или забранят продажбата и употребата на своя територия на генномодифицирани храни (ГМО). Наистина идентифицирахме това като проблем, но това е в правомощията на Европарламента, обясни вицепремиерът.
Тя се ангажира българската позиция да бъде представена пред Европейския съвет, но засега не е ясно дали предложението може да бъде разгледано повторно.


Експерт по избирателни системи: Изборният кодекс отново беше променен в последния момент
Капитанът на Полша: Отдъхнахме си след отпадането на България
България с втория най-голям ръст на цените на храните в ЕС за пет години
Военни самолети в небето над България с тренировъчни полети от понеделник
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Швейцария отхвърли по-строг неутралитет, продължава със санкциите срещу Русия
Ще съхрани ли ЕС либералния си икономически проект?
Безплодната среща между Тръмп и Си Дзинпин тревожно напомня за 30-те години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
5 нискокалорични рецепти за хормонален баланс
Израел сезира УЕФА за червения картон, показан от Георги Кабаков
20-годишна навигаторка загина при рали в Испания