България трябва да покаже продължителна и трайна тенденция по отношение на реформите. Това мнение изказа еврокомисарят по бюджетните въпроси Гюнтер Йотингер по време на публичната дискусия "Бюджет за бъдещето на Европа".
"Всяка държава членка постоянно се нуждае от реформи, но скоростта, с която се движат глобалните икономики, заедно с конкуренцията от страна на традиционните и нови играчи, са такива, че без реформи ще изостанем", заяви Йотингер.
Това не е процес, който се случва в България, а и в останалите страни членки, каза той, допълвайки, че "трябва да видите в кои сфери сте конкурентни и къде не сте достатъчно, каква е ситуацията по отношение на пазара на труда, какво е състоянието на инфраструктурата, как да бъде финансирана тя, как да бъдат оптимизирани образователните програми".
"В едно глобално измерение, за да има конкурентоспособност и привлекателност, се нуждаете от буквално ежедневни реформи", каза еврокомисарят. "Считам, че при България е важно да влезе в еврозоната, но това ще наложи допълнителни реформи – на бюджета, на конкурентоспособността, на борбата с корупцията и т.н.".
Ключов момент е да имате висококвалифицирана администрация, защото силната компетентност означава атрактивност за частните инвеститори, допълни той.
По отношение на бюджета на ЕС и мястото на България в него Йотингер представи няколко кратки идеи за бъдещото развитие.
На първо място той заяви, че ЕС се нуждае от обща европейска земеделска политика с цел рационализиране на финансирането на селското стопанство. "Може би трябва да опростим правилата, но определено се нуждаем и от една такава обща политика в един общ пазар по отношение на храните, меса, напитки, вина и т.н.", допълни Йотингер.
Втората идея е политиката за сближаване. "Средната стойност на БВП на глава на населнието в ЕС е около 30 хил. евро. В Люксембург обаче тя възлиза на 90 хил. евро, в Германия – на 42 хил. евро, докато в България е 6500 евро", каза Йотингер. "Да, БВП се е удвоил в сравнение с преди 10 години, но разликата между Люксембург и България не е приемлива в дългосрочен план".
Според еврокомисарят тази разлика, ако не бъде свита, би унищожила солидарността в ЕС. Идеята обаче не е БВП на глава на населението в Люксембург да намалее, а показателят в България да се увеличи към 2020 г. и след това и именно затова кохезионните фондове са от толкова голямо значение.
България инвестира около 1% от своя БВП в европейския бюджет, но от него се инвестират 5-6% от българския БВП в бюджета на страната, поясни Йотингер. Това означава, че за всяко евро, което София плаща на Брюксел, обратно се получават 5 или 6 евро в проекти, инфраструктура и това трябва да е постоянно, дългосрочно развитие.
Последната идея, която еврокомисарят подчерта, бе програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.
"Имаме европейска цел да инвестираме 3% от нашия европейски БВП в R&D дейност. В момента този процент е около 2%, което означава, че трябва да развиваме повече европейска съвместна работа, нашите университети", каза Йотингер. В България този процент е 0,3% и амбицията трябва да е този процент да е по-висок, поне до 2%, за да получава страната повече бюджет от ЕС за научно-изследователска и развойна дейност.
Не на последно място нещата не опират само до пари, а и до човешки ресурси, подчерта представителят на Европейската комисия.
Университетите са най-добрата инвестиция за държавния бюджет на България, за да може младото поколение да е отлично поколение, заяви той, допълвайки, че бизнесът и инвеститорите се нуждаят от добре квалифицирани млади хора, като инженери, адвокати и т.н. "Нашите бюджетни политики както в Брюксел, така и в София трябва да бъдат свързани по възможно най-добрия начин с цел максимално използване на бъдещите инвестиции", заяви Йотингер.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
Сериалът "Тед Ласо" променил живота на Хада Уодингам
преди 8 години "Това означава, че за всяко евро, което София плаща на Брюксел, обратно се получават 5 или 6 евро в проекти"Нека разумните читатели сами си отговорят на въпроса къде отиват останалите 4-5 евро :-).Или Гюнтер говори за пране на пари, или не казва цялата истина.Какво ЕС си купува срещу 4-5 евро, което не се отчита от г-н Йотингер се пита в задачата? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 8 години Докато старото поколение е крадливото поколение - няма да стане. ДС така и остана на власт. отговор Сигнализирай за неуместен коментар