Паралелният износ на лекарства ще се контролира чрез електронна система. Чрез нея Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще следи наличностите в страната. Това решиха депутатите от парламентарната Комисия по здравеопазване, като приеха на второ четене законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ).
Електронната система вече се изработва от Министерството на здравеопазването и ще бъде готова до четири месеца след обнародване на промените.
Здравната комисия реши да отпадне първоначалната идея за Експертеен съвет към Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), който да изготвя списък за ограничаване износа на медикаментите, за които е установена липса. Предвиждаше се дефицитните медикаменти да се определят на база сигнали от аптеките, които не са получили заявката си за лекарства след два дни от подаването й, което според дистрибуторите е субективно.
В електронната система трябва да подават информация за движението и количествата на лекарствата всички участници в лекарствоснабдяването – от фармацевтите до производителите, както и НЗОК и Министерството на здравеопазването. За да се установи дали има недостиг на определени лекарства търговците на дребно и дистрибуторите всеки ден ще трябва да отчитат продадени и получени количества за лекарства с рецепта от Позитивния лекарствен списък.
Законът въвежда и дефиниция за недостиг на лекарство. Ако се установи, че наличностите в България от даден медикамент са по-малко от 65% от необходимите количества за месец, изчислени въз основа на средномесечното потребление за предходните 6 месеца, той няма да бъде разрешено за износ. При тези условия лекарственият продукт ще стане част от забранителния списък, който ще се обновява веднъж месечно.
Бе оттеглено предложението всички производители на лекарства, чиито медикаменти са в Позитивния лекарствен списък, да поддържат в наличност 10% резерв в случай на недостиг. Притежателите на разрешение за употреба обаче са длъжни да осигуряват достатъчни количества.
Въведени са санкции за недобросъвестност. Санкциите за нерегламентирана търговия с лекарства, включени в ограничителния списък, са завишени.
За търговците на дребно глобата е в размер от 10 000 до 20 000 лв. при първо нарушение и от 25 000 до 35 000 лв. при повторно нарушение. За търговците на едро имуществената санкция е в размер от 10 000 до 25 000 лв., а при повторно нарушение разрешението за търговия на едро се отнема със заповед на ИАЛ. Извършителите на износ на лекарствени продукти в нарушение на разпоредбите ще трябва да платят глоба (за физически лица), респективно имуществена санкция за юридически лица в размер от 50 000 до 100 000 лв.
Промените ще бъдат обсъдени на второ четене и в пленарна зала. Ще бъдат изпратени за одобрение и в ЕС с оглед на свободоното движение на стоки. Така ще се избегнат възможностите обнародваните текстове отново да бъдаж обжалвани, както се случи преди години с подобни промени, внесени от левицата.


Почина основателят на една от големите вериги хранителни магазини у нас
Гуцанов праща социалните по наводнените места в Бургаско
Цолов завърши 12-и в Абу Даби
Откриха 8 кг марихуана при спецоперация в Бобов дол
Коледната трапеза ни струва два пъти по-скъпо от миналата година
Възраждането на бойните кораби в Европа връща на мода британските корабостроители
Нобеловият лауреат за мир може да получи награда си лично, но рискува много
JPMorgan: Европа има „реален проблем”
Лидерите на Франция, Германия и Великобритания се срещат със Зеленски в понеделник
В Испания и Италия банките са двигател на дълго чакан възход на акциите
Десетте ветерана на европейските пазари
Кои китайски марки ще изчезнат от Eвропа?
Kia показа дизайна на бъдещето си
Toyota се завръща във Ф1
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Бургунди и бордо – най-актуалната тенденция за сезон есен-зима 2025
Занаятът носи радост, когато надмине очакванията
НОИ даде зелена светлина на бюджета на ДОО за 2026 г.
Блокада за камионите: Затвориха Кулата и Илинден
Димитър Манолов: Не ми харесва, че са замразени обезщетенията за безработица