Доверието в здравната система минава през нейната прозрачност

Доплащането за лечение остава основен проблем за българите. Като цяло обществото харесва медицинските грижи, които се предоставят у нас, уважава лекарите и труда им, но не е убедено в цялостната коректност на системата и най-вече на ценообразуването. Това показват данни от допитване сред 722 души, извършено в периода 9-16 март, представени пред журналисти по време на дискусия „Прозрачност и здравеопазване”, организиран от "Галъп интернешънъл".

Повече от половината участници са оценили доплащането за престоя си в болница като “високо” или "много високо". Две трети от запитаните са оценили високо труда на лекарите и медицинската грижа, но към здравната система и ценообразуването в нея са изразили недоверие. Има и неравномерно разпределение на лечебните заведения в страната, предоставящи лечение в областта на кардиологията, неврологията и онкологията, отчита се в допитването.

В дискусията участие взеха представители на Министерството на здравеопазването, на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), съсловни и пациентски организации, омбудсмана, здравни застрахователни дружества и фармацевтичната индустрия.

Ако няма прозрачност, няма да има доверие в системата. Трябва да се знае защо, за какво и на кого се плаща, каза проф. Петко Салчев от Националния център за обществено здраве и анализи.

Няма прозрачност при някои от видовете плащания в здравната система. За постигането на прозрачност трябва да се отговори на ред въпроси – защо плащам, трябва ли и колко плащам, на кого, кой разпределя, колко получавам, маркира експертът. 

Проф. Даниел Вълчев от Центъра за правни инициативи направи сравнителен анализ, позовавайки се на опита си в образователната система.

Той не е убеден, че демонополизацията на Националната здравноосигурителна каса не е решение-панацея за финансирането на системата. Според него преминаването от осигурителен към застрахователен тип финансиране е добра идея, но най-важното е въвеждането на делегирани бюджети на районните здравни каси на база обективни критерии.

Като основен проблем Вълчев посочи, че здравната система е така направена, че е със стимули за необосновано разрастване. Има и вътрешноструктурен проблем – невъзможност да се посегне на което и да е лечебно заведение, защото спешното отделение пази болницата. Сгрешен е и моделът на финансиране и контрол, липсва персонална отговорност в Здравната каса.

Решенията в здравната система Вълчев вижда в няколко посоки – обществен консенсус за поетапно увеличение на средствата в сектора, но срещу реформи. Второ – ясна регулаторна рамка за лекарствената политика, защото натискът в една и съща посока всяка година трябва да спре. На трето място следва да има обществен консенсус за мрежата за спешна и болнична помощ по обективни показатели и стандарти.

Който е готов да реформира сектора, трябва да е готов от пълен отказ от политическо бъдеще, заключи Вълчев.

Здравеопазването е един от секторите, от които гражданите са най-недоволни. Има необходимост от здравна реформа, защото нещата са стигнали до критична точка, каза омбудсманът Мая Манолова. За съжаление политическо съгласие за такава реформа няма. Причината е че на преден план излизат бюджетните цели, което означава, че пациентът се неглижира, което не е добре за системата, а и за ефективния контрол върху разходите.

За обществения защитник реформата трябва да се фокусира върху три цели – безлимитно здравеопазване, заменено от ясен контрол с подходящи механизми от пациентите, и премислена държавна подкрепа за общинските болници.

Имаме проблем с липсата на правила за достъп до медицинска помощ – населението има достъп, но правилата, които са създадени, са лоши, посочи Иван Маджаров, председател на БЛС. По думите му е лошо нерегламентираното доплащане, защото напълно безплатното здравеопазване не може да се случи, трябва да направим така, че никой от участниците да не чувства, че нещо е за негова сметка. За него здравноосигурителният модел е добър, но са проблемни правилата, по които е наложен – нямаше точни начини за контрол, нямаше остойностяване, каза той и завърши, че пациентът трябва да има контрол

Има няколко основни фактора, които трябва да бъдат отбелязани при евентуално начало на реформа, за което сигнализират от Министерството на здавеопазването. Първото е остойностяването на лекарския труд, което е съставна част от прозрачността на цените в системата, коментира здравният икономист Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП).