Ще постави ли демонополизацията на НЗОК пациента в центъра на здравната система?

„Премахването на монопола на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е най-доброто, което може да се случи. Това ни дава възможност да избираме къде да дадем парите си, дава ни възможност да избираме кой да защити правата ни по време на лечение и ако не сме доволни, да можем да го сменим. Нещо, което сега не можем да направим. Това всъщност ни поставя в центъра на здравната система“. Това каза пред БНР Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.

В началото на седмицата министърът на здравеопазването Кирил Ананиев представи концепцията си за нов здравен модел. Едно от предложенията е частни застрахователни фондове да се конкурират с НЗОК за основния пакет на лечение, който се покрива от задължителната вноска от 8%.

„В центъра на здравната система в момента са шефовете на НЗОК и на Министерството на здравеопазването. Те са овластени да вземат решенията. Давайки ни възможност да избираме, те ни овластяват“, поясни Кацаров.

Очакванията му са, че парите, които ефективно се използват за лечение, ще се увеличат значително в сравнение със сегашното им равнище. 

„Фондът може да постигне печалба, ако пациентите, осигурени при него, са доволни. Затова фондът е силно заинтересован от това пациентите да са доволни, а те ще са доволни, ако той по най-ефективния начин използва парите за тяхното лечение… Фондовете са заинтересовани да следят харча на всяка една стотинка, защото ще си загубят клиентите, а ако си загубят клиентите, няма да имат печалба и ще си загубят инвестициите. Сега ръководството на Здравната каса и добре, и лошо да управлява, няма да загуби нищо“", заяви Кацаров.

„Ако един лекар или лечебно заведение не предоставя добра медицинска помощ, фондът няма да сключи договор с него, за да защити интереса на пациентите си. Сега НЗОК сключва договор с всички, дори и с тези, които не предоставят качествени услуги“, допълни той.

„Дейностите, които ще се покрият след демонополизацията на НЗОК със сегашния финансов ресурс, ще станат повече, отколкото са в момента. Става дума за основния пакет. В момента ние доплащаме половината от медицинската помощ, която получаваме, независимо дали я наричаме основен или друг пакет. Ще доплащаме по-малко, ако се демонополизира Касата заради по-ефективното разходване на средствата… Очаквам приходите от здравни вноски да се увеличат“, каза още Кацаров.

По думите му днешните регионални диспропорции с болниците ще отпаднат при новия модел, защото „диспропорциите са резултат от монопола“. 

„Моделът на министър Ананиев не е нов, това е модел, който се опитахме да въведем през 2006 – 2007 година - по същия начин с разбиване на монопола на НЗОК, с въвеждане на здравни фондове. Тогава не успяхме по същите причини, по които и сега този модел няма да успее. Защото България е малка страна с много малко пари. Няма друга страна в Европа, която да има толкова малко финансови средства, вложени в здравеопазването“. Това коментира, от своя страна, проф. Радослав Гайдарски, бивш министър на здравеопазването, част от ръководството на БСП.

Проф. Гайдарски изрази притеснение, че може да настъпи регионализация в здравеопазването и фондовете по-скоро ще ограничат пациентите в избора им къде да се лекуват, а няма да им дадат свободата, която имат сега.

„Това, което се предлага в момента, няма да подобри здравеопазването като организация и като начин на работа в системата… Най-положителното, което предлага министър Ананиев е, че не въвежда, не казва – ето сега започваме по този начин, а предлага една идея, която ще се обсъжда“, каза Гайдарски. 

„Системата може да се подобри само с увеличаване на парите в Здравната каса - здравната вноска да стане поне 10%. Всички трябва да бъдат равнопоставени - тези 8% сега се вземат само от около 1,5 млн. здравноосигурени, за децата не се дава достатъчно, всички държавни служители трябва да бъдат равнопоставени с останалите хора, които работят. Тогава ще има увеличаване на парите в НЗОК. Трябва да има и строг контрол на разходване на парите“, допълни той.

„Митът, че държавата не плаща здравните вноски, е некоректен… Не е проблем приходната част и 8% здравна вноска, а ефективността на разпределение и изразходване на разходите. Преди да започнем дебата за приходната част, която в момента е уредена, трябва да започнем дебата как се разпределя балансът в разходите. И другият важен момент са средствата, които отиват извън здравните вноски в здравната система – как те да се изсветлят и да се въведе ред в техния обем, обхват, вид и стойности, които се заплащат от хората“. Това каза Жени Начева, зам.-министър на здравеопазването и председател на Надзорния съвет на НЗОК.

Начева подчерта, че „ефективността на системата трябва да започне от преоценка на разходите и баланса в разходите между отделните направления на медицината, които се заплащат“.

„Категорично няма да променяме основния пакет. Здравноосигурените лица няма да бъдат лишени от което и да е от правата, които имат в момента, в широкия спектър здравноосигурителни дейности, които Касата заплаща... Едно от задължителните искания, които ще бъдат отправени към фондовете, ще бъде да имат териториален обхват и диверсификация на територията на цялата страна", подчерта Начева. 

„Промяната в цените на клиничните пътеки и анализ започваме още тази година, защото предстои сключването на Национален рамков договор. Тази работа минава и през оценка и анализ на дейностите на лечебните заведения, защото цената на една и съща услуга на територията на цялата страна в различни лечебни заведения понякога е твърде различна. Преостойностяването на клиничните пътеки е нещо необходимо“, допълни тя.

Начева изрази съмнение фондовете да изпаднат в противоречие с клиентите си, в лицето на пациентите, и с избора им на личен лекар. „Водещ ще бъде изборът на пациентите. Затова не считам, че фондовете ще допуснат да бъдат в противоречие с клиентите си, като не са избрали при тях да бъде съответният общопрактикуващ лекар. Личните лекари са дефицитни в цялата страна и много внимателно ще анализираме механизмите за сключване във фондовете на договори на ниво първична медицинска помощ“.