Ив. Нейков: Трябва да има отделно трудово законодателство за микропредприятията

Необходим е задълбочен преглед и цялостна промяна в трудовото законодателство в България, които изкривяват пазара на труда и създават напрежение сред работещите. Около това мнение се обединиха Иван Нейков, бивш социален министър, директор на Балканския институт за труда и социалната политика, и Димитър Бранков, зам.-председател на Българска стопанска камара (БСК).

Коментарите по БНТ са по повод стартиралата национална акция на синдикатите сред работещите във всички сфери на икономиката за постигане на промени в трудовото законодателство, включващи значително увеличаване на заплащането за нощен труд и реално отчитане на извънредния труд.

Нейков и Бранков обаче не са на едно мнение за ролята на държавата в намирането на правилните решения. Според бившия министър спорните въпроси по трудовите норми първо трябва да се разрешат между работодателите и синдикатите. Бранков обаче смята, че водеща трябва да е държавата със своите предложения за реформи.

„Натрупаха се изключително много въпроси в трудовото законодателство, които искат решения. Много от тях могат да бъдат решени на базата на преговори между синдикати и работодатели. Но те искат държавата да решава проблема, а не те помежду си“, посочи Иван Нейков. 

Според него, ако работиш без да ти плащат, вече не става въпрос за „бяла" икономика. Затова са необходими спешни промени в законовата рамка за условията на труд.

Според Димитър Бранков, който представлява работодателските интереси, инициативата за законови промени е закъсняла, тъй като БСК още през 2013 г. е излязла с конкретни предложения за промени.

„Нашето трудово законодателство е сложна и противоречива смесица от стари норми и нови европейски директиви. Нуждаем се от един задълбочен преглед на цялото ни трудово законодателство“, каза Бранков. По думите му категорично има нужда от промяна на трудовото законодателство, но по начин, който балансира интересите и на работниците, и на работодателите.

Според Иван Нейков синдикатите и работодателите в диалог трябва да постигнат консенсус за решения на спорните проблеми в трудовите закони. Вместо това обаче, ролята на държавата се увеличава, допълни той. В момента минималната работна заплата се определя не от конвенцията, която сме ратифицирали, а от волята на министъра на финансите - това означава повече държава, аргументира тезата си Нейков.

Експертът отбеляза, че е редно да има отделно трудово законодателство за микропредприятията у нас, които съставляват 93% от икономиката, и други трудови норми за останалите големи предприятия. Според него това е нужно, защото в противен случай „се лъжем в очите, че предприятия с по 4-5 работника спазват трудовите закони“.

Според Димитър Бранков обаче въпросите няма как да намерят решение без активното участие на държавата. „Няма как държавата да не поеме своята роля и да не промени законодателството, след като вижда, че не може да се постигне споразумение“, каза той.