Регулирането на цените ще изкриви пазара, предупредиха търговски вериги

Предложените от някои производители на хлебни изделия, месни и млечни продукти за държавна регулация, чрез която да бъдат повишени цените на техните стоки в България, ще бъде груба непазарна намеса в свободата на договарянето. Подобни стъпки биха влошили бизнес средата, биха довели до увеличаване на цените, а потърпевши от тях ще бъдат не само българските потребители, а и самите производители.

Това пише в становищете на Сдружение за модерна търговия, в което членуват, девет търговски вериги, изпратено до Investor.bg.

На 17 декември четири асоциации на производители поискаха държавна намеса, чрез която да бъдат повишени цените на техните стоки в България, като обвиниха големите търговски вериги, че държат цените ниски и оказват натиск върху българските производители.

Конкуренция в търговията

От Сдружението за модерна търговия напомнят, че българският пазар на търговия на дребно с храни е сред най-конкурентните в Европа, а модерната търговия има голям принос за понижаването и стабилизирането на цените на храните в България.

Един от основните фактори за формирането на цените са възможностите и пазарното поведение на клиентите, пише в становището. – В този аспект трябва да се отбележи и по-ниската покупателна способност на потребителите в страната в сравнение с други европейски държави. Българският потребител, като цяло, е ориентиран към търсенето на качествени хранителни стоки на ниски цени. Това поведение също е определящо за ценовите нива на хранителните продукти в магазините.

От Сдружението за модерна търговия посочват, че важен фактор за ниските цени на храните в нашата страна е и силната конкуренция в търговията с бързооборотни стоки.

В България пазарната концентрация в този сектор е сред най-ниските в страните от ЕС. Докато в повечето страни от Западна Европа най-големите пет компании държат между 70 и 90% от пазара, а в Централна и Източна Европа този дял е около 60-65%, у нас десетте търговски вериги с най-високи приходи заемат около 40% от пазара. Останалите 60% се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини. Делът на международните търговци в търговията с бързооборотни стоки е едва 1/3, а останалите 2/3 се държат от български собственици.

Производителите имат алтернатива

Модерната търговия включва десетки търговски вериги с голямо разнообразие на формати – квартални магазини, дискаунтери, супермаркети, хипермаркети и кеш енд кери. Освен тях в страната има десетки хиляди малки специализирани и смесени магазини, тържища, фермерски пазари, а през последните години се появават и все повече онлайн търговци на храни. Всички те дават на всеки български производител огромен избор от потенциални партньори в сферата на търговията на дребно с храни.

Съчетанието на силно конкурентен и малък по мащаб пазар с относително ниската покупателна способност и постоянната заплаха от нови регулации, обяснява защо България е извън картата на атрактивните места за инвестиране от големите международни търговски вериги. За последните осем години нито една такава компания не е влязла на нашия пазар, твърдят от Сдружението за модерна търговия. – В същото време търговци като Penny, Mercator и гигантите Delhaize и Carrefour напуснаха страната, а много опити на български инвеститори за навлизане на пазара с различни формати се провалиха.

Конкуренция в полза на клиента

Конкурентното присъствие на пазара на големите вериги осигурява на потребителите все по-високо качество на оптимални за условията цени, тъй като модерната търговия обикновено налага свои стандарти на качество, които надхвърлят държавните, категорични са от Сдружението.

С развитието на този формат на търговия хората получиха и достъп до огромно разнообразие от продукти. Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, при дискаунтърите броят е около 1,3 хиляди, в супермаркетите е 12 хиляди, а в хипермаркетите стига до 35 хиляди.

Регулациите могат да вдигнат цените

От финансовите отчети на най-големите търговски вериги ясно се вижда, че печалбата им е средно около 2-3% от оборота. В същото време скорошен анализ на пазара, изготвен от Комисията за защита на конкуренцията показва, че средните печалби на българските производители на храни са многократно по-високи, информират от Сдружението за модерна търговия и са убедени, че големите търговски вериги работят изцяло „на светло“ и са сред най-големите данъкоплатци в България, като се справят с нелоялната конкуренция на „сивия“ пазар, на който част от производителите продават без ДДС.

По публично оповестявани данни от асоциациите на производителите сивият сектор при тях стига до 50%.

Въвеждането на регулации в отношенията между търговците и техните доставчици означава на практика контрол върху цените, ограничаване на конкуренцията, изкривяване на пазара и води до икономически катастрофи. Актуален пример с последиците от държавните интервенции при ценообразуването от Сдружението дават с Венецуела.

Подобна интервенция на българския пазар може да е от полза за някои производители, но ще навреди на 7 милиона български потребители, като най-потърпевши ще бъдат социално слабите българи, предупреждават от Сдружението за модерна търговия.

Свръхрегулациите освен това биха стимулирали вноса за сметка на продажбите на българските доставчици, смятат търговците и като аргумент срещу въвеждането на подобни регулации те посочват факта, че те биха били незаконни, след като и Комисията за защита на конкуренцията излязоха с официално решение, че такава политика и практика от страна на държавата нарушава принципите на пазарната икономика и свободата на конкуренцията.

В партньорство с търговските вериги

Анкета сред членовете на Сдружението за модерна търговия, проведена през ноември показа, че в периода от средата на 2018 до средата на тази година повече от 67% от асортимента в основните хранителни категории в Billa, Kaufland, Lidl и T MARKET се състои от български продукти. Този дял е най-висок при месните продукти – 76%, следван от хляба със 73%, млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.

Всяка от четирите вериги работи с между 120 и 200 български производители и помага за развитието на техния бизнес. Български компании произвеждат и почти 40% от продуктите под собствени марки на ритейлърите.

Благодарение на партньорството с веригите, производителите развиват бизнеса си – реализират по-големи количества стока, оптимизират производствения си капацитет и имат по-добра прогнозируемост на приходите във времето, което им позволява да реализират инвестиции.

Много важни са и инициативите на веригите за повишаване на конкурентоспособността на българските производители, като подкрепа за сертифициране по международни стандарти, споделяне на ноу-хау и съвети за повишаване на ефективността.

През последната година над 45 български компании развиха бизнеса си и излязоха на международни пазари, благодарение на партньорството си за експорт с търговските вериги, включително чрез производството на собствени брандове за ритейлърите..

Процесът на работа

Всяка търговска верига има различни практики при договарянето със своите доставчици и производителят може да избира кои от тях са най-приложими спрямо неговия бизнес. Ето защо генерализирането на подхода на работа и поставянето на всички търговски вериги под общ знаменател е некоректно и не отговаря на реалността.

Предвид правилата на лоялната конкуренция не може по никакъв начин да се разкриват и публикуват чувствителна информация относно цени и други условия от отношенията с доставчиците, нито да се влияе при определяне на пазарната политика и ценообразуването.

От Сдружението за модерна търговия предлагат при търсенето на конструктивни решения и резултати да се призоват конкретните доставчици, които са имали проблем с дадени вериги, които да коментират отношенията си със съответния контрагент.