Политолог: Следващият парламент ще е фрагментиран

Президентът Румен Радев обяви 28 март догодина за дата на провеждане на парламентарните избори. Появиха се коментари как ще се проведе предизборната кампания по време на пандемията от коронавирус.

"Изборите ще бъдат редовни", коментира пред bTV проф. Антоанета Христова. Тя обаче обърна внимание на факта, че датата на изборите - 28 март, беше избрана от държавния глава в първата възможна по закон дата.

Политологът е на мнение, че прикритата цел на президента Румен Радев е да сформира свой служебен кабинет, който да управлява до 2022 г.

„Социологията показва, че следващият парламент ще бъде много силно разбит и трудно ще се формира правителство. Бихме ли могли, ако сме в обувките на този, който решава кога да са изборите, да преценим какъв е неговият интерес – по в началото или по-натам да бъдат изборите? Моята гледна точка е, че началото се избира, когато има хипотеза, че вероятността да не може да се сформира правителство е много голяма според него“, обясни проф. Христова.

По думите й зад действията на държавния глава прозира желанието му да сформира кабинет, който да се запази на власт до 2022 г.

„Ще има дълъг процес на управление на служебно правителство, ако редовно не може да бъде съставено след предстоящия парламентарен вот. Примерно в периода май-януари. Тоест за този период президентът допуска, че ще бъде даден на служебно правителство, което да подготви следващите избори – както президентски, така и парламентарни“, аргументира се Христова.

Тя посочи, че срокът, определен от държавния глава за вота, не е от полза на извънпарламентарни партии. „Но и за БСП ще бъде труден този срок“, смята политологът.

Според Антоанета Христова предизборната кампания ще бъде кратка, ще се съсредоточи в интернет, ще е „таргетна“, и „възрастните хора ще бъдат изолирани от кампанията“.

Политологът доц. Татяна Буруджиева посочи, че ситуацията с коронавируса ще промени начина на вземане на решения за кого да се гласува.

„Ще спечели този, който представи по-добри листи и адекватност към ситуацията“, прогнозира тя.

Буруджиева съветва да се погледнат грешките в организацията на изборите в Румъния, които се проведоха преди дни и отбеляза, че ще е важен въпросът как в пандемична обстановка ще се подготвят изборните комисии.

Тя смята, че негативната предизборна кампания не е работеща. „Стратегията да се качиш на гърба на Борисов и да кажеш, че ще управляваш по-добре, не работи за тези, които я ползват. Не бих подценила Борисов“, каза още доц. Буруджиева.

Председателят на "Информационно обслужване" АД проф. Михаил Константинов обяви, че „не е укорително депутатите да гласуват мерки за изборите“.

„Нашите депутати да седнат и да обмислят въпросите, задължително да се проучи опитът на държавите, които правиха избори по време на пандемия“, настоя проф. Константинов по Нова телевизия. Той предложи създаване на избирателни секции в болничните заведения.

По думите му обявената дата от президента за парламентарните избори била една от най-очакваните дати - 28 март, а другата възможна дата била 23 май. „Отиваме към избори в края на март, но има изключително важни въпроси като конституционно право на гражданите в правото на власт“, напомни проф. Константинов.

За това как да гласуват хората под карантина заради коронавируса, проф. Константинов предлага български представители да отидат до румънското посолство и да помолят от там румънските власти да им споделят законодателството на румънската практика.

Той разкри, че по време на изборите румънските граждани са гласували в големи помещения, на голяма дистанция, но отбеляза факта, че в Румъния е реализирана най-ниската избирателна активност в последни години.

Проф. Константинов смята, че гласуването с машини може да представлява медицински риск.

"Това е една повърхност, това е един тъчскрийн, който ще се пипа от стотици хора и какво правим с тези хора - в момента, в който пипне екрана един от секцията, ще си пипне носа и е готов заразен. Тези машини, с които ще гласуваме, не са предвидени за гласуване в пандемия", подчерта той.