Всяка една криза създава риск от загуба на работни места, като при природните бедствия и при това бедствие едно такова разместване е нормално. Предвидените от държавата помощи за бизнеса ще стигнат за поддържането на минимален брой работни места. Това коментира в ефира на bTV финансистът Емил Хърсев.
„Статистиката от последните месеци показа, че над 20 хил. работни места са били опазени от съкращаване благодарение на тези мерки“, коментира той.
Според него българската икономика се справя сравнително добре, а прогнозите са били доста мрачни и вероятно най-негативните сценарии няма да се сбъднат. Добивната и преработващата промишленост у нас са по-слабо засегнати от очакваното, уточни Хърсев. Секторът на услугите, който дава над половината от брутния вътрешен продукт на страната, също отчита по-малък спад от прогнозираното, подчерта финансистът.
"Реални пари стигат до хората, друг обаче е въпросът дали те са достатъчни. Българската икономика не се базира на вековна имперска история и не би могла да подпомага с повече“, каза той.
Хърсев обясни, че вероятно доста заведения няма да отворят след края на ограниченията. По думите му сравнително малка част от икономиката зависи от точно този сегмент, въпреки че работните места в ресторантьорството и хотелиерството са относително много. „Въпросът в момента е да се осигури работа на хората, като поради общата липса на работна ръка се наблюдава пренаместване, при което хората успяват да си намерят работа“, обясни експертът.
Относно спасителния план на Европейския съюз Хърсев коментира, че той вероятно няма да бъде готов и в следващите няколко месеца.
Що се отнася до кредитния мораториум, който ще действа до края на март догодина, финансистът подчерта, че това ще даде глътка въздух на всички, които са засегнати. По думите му е притеснително, че около 1/5 от подадените заявления са на кредитополучатели, които са фалирали, преди COVID-19 да окаже влияние върху бизнеса. "Те не са пострадали от кризата, те са си били в такова състояние на неплатежоспособност, сега се прави опит за възползване от мерките заради кризата", отбеляза Хърсев.
Според него в Бюджет 2021 има буфери за преодоляване на последствията от кризата.
„Проблемът е, че не е ясно доколко ще са достатъчни, тъй като не знаем колко ще продължи кризата. В Европа няма страна, която да има бюджетни буфери, достатъчни за кризисните процеси, в които се намираме и които предстоят. Напротив, те са дефицит, който е много по-дълбок от българският. Ние влязохме в тази криза, в този пожар, с празни цистерни на пожарните автомобили. Мерките на паричната политика на ЕЦБ, европейският бюджет, буферите и кредитоспособността на държавите в ЕС бяха дълбоко засегнати още преди да започне кризата с пандемията, която задълбочи тези процеси“, обясни Емил Хърсев.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата