Икономическото възстановяване до предкризисните нива - най-рано през 2022 г.

Икономическото възстановяване през 2021 година няма да е достатъчно, за да се върнем в рамките на година до предкризисните равнища. Налице е постепенно възстановяване на производството от юли насам, но връщането към растеж е далече. Това мнение изрази пред БНР икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ).

„Ако говорим за връщане към растеж спрямо нивата на 2019 година, то 2022-ра е най-ранният момент, в който можем да говорим за нов ръст“, посочи той.

ЕК очаква икономиката на България да се върне до предкризисни нива през 2022 г., показа есенната прогноза на Комисията. По-конкретно от Брюксел прогнозираха, че икономиката ще се насочи към разширяване с ръст от 2,6% през 2021 г. и 3,7% през 2022 г. 

И износът, и потреблението, се очаква да допринесат положително за разширяването на икономиката на България през следващите две години.

Икономистът отбеляза, че международните вериги на доставките все още не са се възстановили напълно. По думите му новите блокади, прилагани масово в Европа през ноември и декември, нямат ефекта на първите през пролетта. „Този път наблюдаваме много по-малко свиване на икономическата активност в преработващата промишленост, търговията до голяма степен се движи по очаквания начин“, коментира Николов.

Според него транспортният сектор се очертава като големия губещ от кризата. За възстановяването му ще са необходими няколко години, смята икономистът. По-дългосрочните щети са в авиацията. Възстановяването в този сектор се очаква към 2024 година.

Що се отнася до туризма – другият сектор, понесъл големи щети заради пандемията, Николов каза, че летният сезон е приключил сравнително добре благодарение на българските туристи, за зимния очакванията са по-скоро скептични предвид ограниченията за пътуване и резервите на българите към зимния туризъм.

„Освобождаването на работници през декември със сигурност е по-малко от това, което виждахме през март и през април. Бизнесите в момента са в изчакване“, каза той.

Данните на БНБ за финансовото състояние на българите сочат, че пандемията не е разклатила отчетливо финансите на домакинствата – депозитите в банките растат на фона на кризата - с 8,5% за година.  

Потребителското поведение се променя, в кризисните месеци то се концентрира върху стоките от първа необходимост, а по-маловажните стоки като дрехи и техника остават на заден план и това е ясна тенденция, коментира още Николов.

Страхът за доходите и работните места ще определя потребителското поведение и през настоящата година.

Според Адриан Николов мерките на правителството вече се приемат по-добре. „И правителството се научи как да ги ползва, и бизнесът се преориентира към това, че може да ползва някаква форма на спасителна мрежа от страна на държавата“, посочи икономистът.