Може ли ръстът на минималната заплата да доведе до проблем за икономиката?

Нереалистичното увеличение на минималната работна заплата може да доведе до затваряне на цели сектори и да се окажем в ситуация на структурен проблем в икономиката. Това каза Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ, в ефира на предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

На преговори от последните дни синдикатите и работодателите не успяха да постигнат съгласие за ръста на минималната работна заплата в България за догодина.

Всяка година минималната работна заплата в България трябва да нараства със 17,5% поне до 2025 г. според разчети на КНСБ. Това означава, че следващата година трябва да има минимална работна заплата от 764 лева.

Според Милена Ангелова обаче ако минималното възнаграждение изпревари разходите за труд, може макроикономическата стабилност в страната да бъде подложена на изпитания. 

„Това може да постави почти половината от българските работници в ситуация, в която работодателите ще трябва да избират между това дали да уволнят част от служителите си, или да преустановят производството“, каза Ангелова.

Тя посочи, че работодателските организации настояват за договаряне на минималните работни заплати по браншове и по професии. „Доказано е, че този подход работи по-добре от административното определяне на минималната работна заплата, тъй като в страните с договорена работна заплата между синдикати и работодатели тя е с 60% по-висока в сравнение с останалите държави“, аргументира се Ангелова.

Тя допълни, че синдикатите представят нереални икономически разчети.

„Темпът на нарастване на работната заплата в България и съотношението минимална работна заплата към брутен вътрешен продукт на глава от населението е най-високо в цяла Европа. След нас се нареждат Франция, Испания, Белгия", каза още Милена Ангелова.

По-късно днес Комисията по заетостта към Европейския парламент ще гласува важни предложения за промяна на проектодирективата за определяне на минималните заплати. Това е оспорвано предложение, като дори европейските институции не са съгласни помежду си за индикативните референтни стойности, а именно 50% от средната работна заплата и 60% от медианната. Повечето държави членки настояват подобни индикативни стойности да бъдат само ориентир, но да не създават нереалистични очаквания.

"Необходимо е да се създаде благоприятна среда в държавите членки на ЕС за развитие на социалния диалог и това да подкрепи договарянето на минимални работни заплати по сектори, където нещата ще бъдат много по-реалистични“, посочи гостът.

Още от разговора може да видите във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.