Бюджетът за 2022 г. да се изготви до края на януари следващата година. За това се съгласиха от "Продължаваме Промяната", "БСП за България", "Има такъв народ" и "Демократична България" по време на преговорите между тях днес на тема финанси, съобщава БТА. Също така в пътната карта по темата участниците в разговорите включиха да се подготви актуализация на бюджета през юли предвид резултатите от анализите на другите преговорни групи и на базата на шестмесечното изпълнение на бюджета.
Освен това те постигнаха съгласие до средата на 2022 г. да се изготви времеви план на предложените реформи от другите преговорни групи, който да включва финансовото им обезпечаване.
Партньорите в дискусията се съгласиха да има парламентарен контрол върху изразходването на средства, формирани на базата на излишък или по-висока събираемост; и разглеждане на ролята на централния бюджет. Идеята е и да се премахне практиката с постановление на Министерския съвет да се раздават средства. Друга точка, която залегна в пътната карта, е да се въведе цялостно капиталово бюджетиране в държавата и приемане на многогодишна капиталова програма като част от бюджета.
Представителите на четирите политически формации постигнаха съгласие бюджетният дефицит за 2022 г. да бъде между 3,5 и 4,5 процента. Те приеха ДДС за 2022 г. да остане същият, но да се направи пълен анализ на ДДС до септември. Прие се да бъде увеличен прагът за регистрация по ДДС, като първата стъпка е той да стане 100 хил. лв., и в бюджета за 2023 г. да бъде заложено да стигне размер от 160 хил. лв., като обаче се упражнява строг контрол за свързаност и се предвидят големи санкции. Прие се също и промяна на месечните ДДС декларации, така че да се подава информация за касови наличности.
Друг пункт, по който се постигна съгласие, е да се изготви план за капиталова подкрепа на българския бизнес, който да се изработи до юни. Партньорите отбелязаха още, че трябва да се започне активна работа с общините по създаване на модел за механизъм за финансова децентрализация, който да бъде готов за въвеждане с Бюджет 2023 г. Също така се съгласиха да се запазят досегашните мерки в подкрепа на бизнеса заради последствията от пандемията до края на 2022 г.
Преговарящите решиха да се обсъди и възможността представителите на колективни органи да носят отговорност за съответните решения, взети от тях. Във връзка с НАП се прие да се засили капацитетът му, конкретно - аналитичните звена, както и да се уеднакви практиката при даване на методически указания за често срещани случаи. Както и - банките да сигнализират на НАП при еднократно теглене на над 10 хил. лв. в брой.
Прие се още да се направи анализ за оптимизация на щатната численост на първостепенните разпоредители с бюджетни средства, с цел намаляване на щатната численост до 15 на сто.
Да се направи и външен одит на несъстоятелността на фалиралата банка КТБ до декември 2022 г., записаха още от преговорните екипи.
Записано беше още, че ще се направи мащабна разяснителна кампания за еврозоната.
преди 3 години Явно ще се харчи яко, като за последно. Тая година на минус 5 милярда, за другата от сега залагат на такъв дефицит, забравят че ние не сме САЩ или Германия, в началото на годината лихвите бяха отрицателни, да не се окаже, че догодина по това време вече няма да са 4-5 %. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 3 години Водещата причина за сегашните държавни дългове е неправилната държавна употреба на пари. Ако не се допускаше държавната парична грешка, правителството нямаше да има сегашните дългове. Все още преговарящите обсъждат държавните дългове, ала са мълчаливи за водещата причина. Прилагането на подобрен метод за предоставяне на пари за ползване със срок за връщане създава условия правителството за изплати своите дългове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар