Работната сила в България намалява с 40-60 хил. души годишно

Работната сила в България намалява ежегодно с 40-60 хиляди души, населението в трудоспособна възраст е около 64% от населението на страната, а към 2050 година то ще е около 56 процента. Това каза Томчо Томов - директор на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара (БСК), който представи днес на пресконференция основните изводи от проект, изпълняван БСК. Проектът изследва въпросите на застаряването на работната сила и дава предложения как отделните поколения да работят по-добре заедно.

Наблюдава нарастване на икономическата активност на хората в предпенсионна и пенсионна възраст, като активността на тази група е значително по-висока от тази при другите групи. Хората над 55 - 60 години проявяват все повече интерес към възможността да продължат да работят. Данните сочат, че заетите към момента над 55 години са 702 500 души или 23 на сто от работната сила, а прогнозите са, че към 2035 година те ще достигнат и надвишат 36 процента. Експертът коментира, че това е картина на застаряването на работната сила, а тя показва необходимостта да се осъществяват мерки, свързани с адаптирането към промените, усъвършенстване на уменията и развиване на работна среда, която да отговаря на потребностите на хора на тази възраст.

Важно е да подкрепим възрастното население в България, защото поради спецификите на пазара на труда, ако през 2000 година 100 души, които са излизали от пазара на труда, са били замествани от 124, то днес 100 души възрастни излизат като активна работна сила, но се заместват само от 64, посочва д-р Цветан Спасов, ръководител на Управляващия орган на ОП "Развитие на човешките ресурси", главен директор на дирекция "Европейски фондове, международни програми и проекти" в МТСП.

Експертите отбелязаха, че България следва демографските тенденции в Европа, но е на първите места по темпове на загуба на население и по темпове на застаряване на работната сила. Високата обща и преждевременна смъртност, по която сме на водещо място в Европа, дългогодишната външна миграция и нарастващото намаляване на икономически активните хора, намаляване на раждаемостта ни поставят в доста неизгодна ситуация.

Изследванията по проекта констатират, че значителна част от хората в трудоспособна възраст над 40 години са с хронични заболявания – 22% са с артериална хипертония, 10% са с белодробни болести, а с диабет са 8 на сто.

Проблемите на тези хора са много сериозни и работните места трябва да се адаптират така, че да осигурят по-дълъг трудов живот за страдащите от различни заболявания. "Политиките по здравословен и продължителен живот трябва да касаят всеки етап от възрастовия цикъл", заяви Томов, цитиран от БТА. 

България разполага с четири демографски собствени ресурса и те трябва да се използват ефективно за икономически растеж - нараства броят на работещите жени, има немалък брой хора в трудоспособна възраст, които са извън пазара на труда - хронично болни, хора с увреждания, неработещи и неучещи млади, маргинализирани групи от обществото. Трети ресурс са трудоспособните в предпенсионна и пенсионна възраст, хора, които искат да продължат да работят и да се развиват в своята професия, а четвъртият са сънародниците ни, живеещи в чужбина.

Изследване по проекта констатира, че поколението Z - работници и служители на възраст 18 - 26 години, родили се в периода 1993 г. - 2001 г., съставлява около 11 процента от работната сила. , поколение Y - работници и служители на възраст 27 - 39 години, родили се в периода 1980 г. - 1992 г. е около 27 процента от работната сила, поколение X - работници и служители на възраст 40 - 54 години, родили се в периода 1965 г. - 1979 г. съставляват около 40 процента от работната сила, а поколение Т - работници и служители на възраст 55 - 65 и повече години, родените преди 1964 година е около 23 на сто от работната сила.

Задълбочават се различията между поколенията в дигиталните компетентности, в ценностите, мотивацията, в моделите на общуване, в отношението към авторитетите, коментира Томчо Томов. По думите му става все по-трудно да се управлява колектив, традиционните модели в управлението на хора вече не работят ефективно, всяко поколение държи на определен тип стимули. Най-младите винаги търсят промяна на статуквото, те искат силен и вдъхновяващ водач, емоционален ментор. Изпитват тревожност по отношение на уменията си и искат да ги развиват, важно им е да се забавляват в работата, а възрастните живеят, за да работят, държат на здравословните условия на труд, както и на стабилни ръководители, които да вземат правилни ценностно решения, които да са справедливи.

При младите се наблюдава отложена зрялост, по-късно решаване на процеси, на проблеми, свързани със създаването на семейство, раждането на деца, устойчиво професионално развитие. По данни на Евростат около две трети от хората в България под 30 години живеят с майките и с бащите си.

Анализът констатира необходимост от осъвременяване на трудовото законодателство-по-добра гъвкавост при наемане на служители, възможност за по-гъвкаво работно време, политики по обучение, квалификация. Ще бъдат направени предложения за въвеждане на частично пенсиониране и запазване на заетост чрез договор на обучение на по-млади работници, данъчни облекчения и субсидии при наемане на възрастни работници.