Кои са подводните камъни за България в плана за възстановяване?

Европейската комисия даде "зелена светлина" на българския План за възстановяване и устойчивост. Лично председателят на комисията Урсула фон дер Лайен потвърди това днес от Гранитната зала на Министерски съвет в София на съвместна пресконференция с премиера Кирил Петков, на която представиха Националния план за възстановяване и устойчивост на България.

Темата коментираха пред Bulgaria ON AIR икономистът Юлиян Войнов и председателят на УС на Българската асоциация за регионални изследвания доц. Косьо Стойчев.

„Този план надгражда всички предишни версии на плановете, които бяха предложени от България. Съобразен е с последните развития, най-вече по отношение на зелените технологии. Най-сериозно внимание е обърнато на намаляване на зависимостта от енергоизточници. Неслучайно във фокуса на коментарите попадна мегапарк за батерии за съхраняване на електроенергия", коментира Юлиян Войнов.

По думите на председателя на Българската асоциация за регионални изследвания доц. Косьо Стойчев планът за възстановяване е политически ляв.

"Много елементи държавата ще реформира, които не реформира сама със собствени средства. Вътре има работи, които страната ни може да реализира абсолютно самостоятелно без План за възстановяване и устойчивост. Това е икономически план за възстановяване от Covid-19 и кризите, които се натрупаха през последното десетилетие. Парите трябва да минават през компаниите, а в този план не се предвижда парите да минават през тях", каза Стойчев. 

И поясни, че има отново обществени поръчки и финансиране на сектори, които страната ни още не е формирала. "Не мога да повярвам, че страната ни може да реформира до 2026 г. сектори, които не е реформирала над две десетилетия. А там има огромни количества средства. Възниква въпросът дали сме способни да изразходваме тези средства по правилния начин в нереформирани сектори и да похарчим тези огромни пари“,  коментира доц. Стойчев.

Той допълни, че в Плана е трябвало да има неща, които водят до разработване на значими за българската нация проблеми.

"Един от коментарите вътре е, че ние ще правим реформи в съдебната ни система и начина, по който функционира тя. Държавният бюджет и законите на страната осигуряват достатъчно средства това да се случи. Това е объркване от страна на Европейската комисия, че може да въздейства на Република България чрез осигуряването на тези средства. Това е влияние", смята той.

Според Войнов едно от нещата, които са наистина важни за отпускането и изразходването на европейски средства към държавите членки, е върховенството на закона.

"Ние имаме големи пропуски в тази посока. Миналата година, когато се одобряваше този План, едно от основните условия, което заложиха, бяха сериозно върховенство на закона във всички държави. Преди 2 дни в Унгария започна процедура за прекратяване на отпускането на европейски средства в тази връзка. Така че ние не можем да избягаме от този механизъм и трябва да се съобразяваме с условията", добави Юлиян Войнов.

Според него най-големият риск е парите, които трябва да получи България -  около 13 млрд. евро, да не бъдат напълно усвоени.

"Ние сме една от последните държави, които получи такова одобрение на Плана. Очаква се първите средства да бъдат получени през есента на тази година", отбеляза той.

От своя страна Косьо Стойчев подчерта, че България още не е направила органа, който да управлява тези средства.