Три сделки на длъжници, чрез които те са се опитали да попречат на събирането на дълговете им към хазната, вече са обявени за недействителни по искане на Национална агенция за приходите (НАП).
В първия случай става въпрос за софийска фирма със задължения към хазната от близо 150 хил. лв. Малко след като му връчват акта за възлагане на ревизия, управителят на дружеството „продава” сам на себе си два магазина и един апартамент. Цените на недвижимите имоти, на които управителят става собственик, са не само под пазарните, но са и повече от два пъти по-ниски от данъчните им оценки, уточняват данъчните.
Подобна „продажба” на недвижими имоти са се опитали да извършат и двамата управители на ловешко дружество с установени задължения към бюджета в размер на над 50 хил. лв. Те са прехвърлили собствеността върху пет фирмени имота на сина и дъщеря си, без от тези сделки в банковите сметки на дружеството да влезе и един лев. Малко по-късно двамата управители продали останалото без имущество дружество на трето малоимотно лице.
Представител на фирма със задължения от около 10 млн. лв. към хазната опитал да направи друга сложна операция. Когато данъчните влезли на ревизия в дружеството му, той заложил бъдещите си парични постъпления по всички банкови сметки пред друга фирма, уж за да обезпечи задължението си към нея, обясняват от НАП.
Според разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Националната агенция за приходите има право да поиска от съда да обяви за недействителни определени сделки, сключени с цел държавата да не може да събере своите вземания. Става въпрос за случаи, при които длъжникът се опитва да продаде или да прехвърли свое имущество, след като ревизорите на НАП са установили задълженията му към хазната.
НАП има право да поиска разваляне на сделка, дори тя да е сключена преди приключването на ревизията, стига имуществото да е продадено или прехвърлено, след като е връчена заповедта за възлагане на ревизия, с която по-късно са установени задълженията.
Целта на тези разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е да защити интереса на държавата и да прекъсне порочната практика в хода на ревизията фирми да прехвърлят фиктивно недвижима собственост или парични средства на управители, собственици, работници. По този начин след като ревизорите на НАП установят задължение към хазната, се оказва, че фирмата няма активи или е с изпразнени банкови сметки и държавата не може да събере вземането.


Градската елха във Варна грейна с тържествен концерт (СНИМКИ)
Черно море потопи ЦСКА в дъжда на "Тича"
Скоро: Озоновата дупка ще изчезне непълно
Тъжна вест! Почина един от най-големите архитекти в историята
Какво време ни очаква в неделя?
Кой ще замести Хасет в Белия дом, ако стане шеф на Фед
Жизнено важната търговия на Русия с петрол в Индия е в упадък, но не и изчезнала
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
BMW превъртя играта: Тествахме новото iX3
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Българската икономика расте 2-3 пъти по-бързо, отколкото средната на европейско ниво
„Черно море” потопи ЦСКА в деня на моряците
Оставка на правителството няма да е заплаха за България в Еврозоната
„Байерн” надигра „Щутгарт” с хеттрик на Кейн
Божидар Божанов: По всичко изглежда, че провокаторите са действали с МВР
преди 15 години съгласен съм.Въпроса е след това до каква степен НАП, прокуратура и съд ще си свършат работата след като хванат такива гадове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 15 години Промяна в Наказателния кодекс и криминализиране на подобни врътки с наказания над 5г лишаване от свобода без възможност за условни присъди, би подействало превантивно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар