Три сделки на длъжници, чрез които те са се опитали да попречат на събирането на дълговете им към хазната, вече са обявени за недействителни по искане на Национална агенция за приходите (НАП).
В първия случай става въпрос за софийска фирма със задължения към хазната от близо 150 хил. лв. Малко след като му връчват акта за възлагане на ревизия, управителят на дружеството „продава” сам на себе си два магазина и един апартамент. Цените на недвижимите имоти, на които управителят става собственик, са не само под пазарните, но са и повече от два пъти по-ниски от данъчните им оценки, уточняват данъчните.
Подобна „продажба” на недвижими имоти са се опитали да извършат и двамата управители на ловешко дружество с установени задължения към бюджета в размер на над 50 хил. лв. Те са прехвърлили собствеността върху пет фирмени имота на сина и дъщеря си, без от тези сделки в банковите сметки на дружеството да влезе и един лев. Малко по-късно двамата управители продали останалото без имущество дружество на трето малоимотно лице.
Представител на фирма със задължения от около 10 млн. лв. към хазната опитал да направи друга сложна операция. Когато данъчните влезли на ревизия в дружеството му, той заложил бъдещите си парични постъпления по всички банкови сметки пред друга фирма, уж за да обезпечи задължението си към нея, обясняват от НАП.
Според разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс Националната агенция за приходите има право да поиска от съда да обяви за недействителни определени сделки, сключени с цел държавата да не може да събере своите вземания. Става въпрос за случаи, при които длъжникът се опитва да продаде или да прехвърли свое имущество, след като ревизорите на НАП са установили задълженията му към хазната.
НАП има право да поиска разваляне на сделка, дори тя да е сключена преди приключването на ревизията, стига имуществото да е продадено или прехвърлено, след като е връчена заповедта за възлагане на ревизия, с която по-късно са установени задълженията.
Целта на тези разпоредби в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е да защити интереса на държавата и да прекъсне порочната практика в хода на ревизията фирми да прехвърлят фиктивно недвижима собственост или парични средства на управители, собственици, работници. По този начин след като ревизорите на НАП установят задължение към хазната, се оказва, че фирмата няма активи или е с изпразнени банкови сметки и държавата не може да събере вземането.


Йотова: Заплахите са пряко следствие от липсата на възможност за мирно уреждане на конфликта
Продължават безплатните пешеходни турове на Варна за индивидуални туристи
ИУ - Варна събира експерти за дигитализацията на висшето образование
Близо 1/3 от младите у нас не спортуват
Състезание по приложно колоездене събира деца между 12–14 години във Варна
Вълната от пазарни сътресения заплашва цяла Европа
Руски магнат продава бизнеса си за $900 млн. и обещава средства за отбраната
Сара Джесика Паркър за новата ера на лукса и синтетичните диаманти, част 2
Сара Джесика Паркър за новата ера на лукса и синтетичните диаманти, част 1
Разтърсваната от кризи Франция върви към сблъсък с ЕЦБ
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Новите коли на BMW вече оценяват шофьорите си
Служителка на община Ямбол уреждала фиктивни бракове с чужденци
Иван Гайдаров с нова песен и планове за албум
Денков: Няма логика Украйна да атакува собствените си кораби
Има план Барселона изобщо да спре бизнеса с краткосрочни нощувки
Мирчев за КСНС: Нямаше хора, които да се съмняват, че Русия стои зад атаката
преди 16 години съгласен съм.Въпроса е след това до каква степен НАП, прокуратура и съд ще си свършат работата след като хванат такива гадове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 16 години Промяна в Наказателния кодекс и криминализиране на подобни врътки с наказания над 5г лишаване от свобода без възможност за условни присъди, би подействало превантивно! отговор Сигнализирай за неуместен коментар