Бюджет 2017 преодоля първото четене в парламента

Бюджетът има и добри страни – има приемственост с бюджета за 2016 година, увеличават се и разходите за отбрана, отбеляза Михо Михов. Според него обаче парите няма да отидат за увеличаването на оборудването, от което военните имат нужда.

Петър Славов от Реформаторския блок разкритикува искането на БСП за разпределението на резервите в бюджета, което ще доведе до ръст на данъците. Фондът на Орешарски пък е бил спрян заради редица нарушения, които са установени при управлението на средствата. Славов посочи, че част от Реформаторския блок не подкрепят Бюджет 2017, но ще се въздържат при гласуването, за да не бъдат допуснати популистки предложения.

Колегата му Мартин Димитров посочи липсата на реформи и връщането на само 10% от парите в КТБ. Депутатът обаче отбеляза положителните промени в енергетиката – след предприетите мерки на правителството Националната електрическа компания (НЕК) от дефицит от 700 млн. лева ще приключи 2016 година с печалба от 12 млн. лева. Димитров обаче няма да гласува за предложението на ГЕРБ

Други депутати от политическата формация обаче призоваха за подкрепата на Бюджет 2017. Найден Зеленогорски обясни, че е безотговорно да влезем 2017 година с бюджета за миналата година, защото това ще означава, че няма да бъдат осъществени планираните увеличения на разходите. Димитър Танев посочи, че подкрепя бюджета, но допълни, че не трябва да има нови предложения между двете четения.

Румен Христов също призова бюджетът да бъде одобрен от народните представители. Предложението е консервативно и в него има реформи, които депутатът подкрепя. Той обаче обясни, че ще гласува против на второ четене, ако бъдат направени предложения за увеличаване на разходната част на бюджета.

Мариана Тодорова от АБВ посочи, че няма достатъчно реформи, предвидени в бюджета. От партията подкрепят увеличаването на минималната заплата, средствата за здравеопазване и други разходи, но са против нов заем от 1,2 млрд. евро. Бюджетният излишък може да покрие нужните средства, каза още тя. От АБВ призоваха за увеличаване на средствата за БАН, Селскостопанската академия и да се увеличават заплати в администрацията.

От партията поискаха и гарантиране на безплатни детски ясли и детски градини, като мярка за социално подпомагане на младите семейства. Тази мярка ще струва около 500 млн. лева, но въвеждането й може да стане поетапно в отделни общини.

Липсата на нови политики и бетониране на статуквото видя в бюджета за догодина депутатът от ДПС Алиосман Имамов. Растежът на икономиката до 3% не може да бъде наречен висок, категоричен е депутатът. „Българската икономика лази по дъното и прави незначителни опити да излезе от застоя“, каза още той и допълни, че следващата средносрочна прогноза залага на застоя с предвидените ръстове на икономиката, заетостта и износа.

Бюджетът е изготвен на база на неактуални данни за състоянието на икономиката, посочи от своя страна бившият финансов министър в правителството на Пламен Орешарски – Петър Чобанов. Според него няма значително увеличаване на приходите в бюджета през тази година. Ограничаването на контрабандата например носи само 250 млн. лева повече, а не над 1 млрд. лева, както обявяват управляващите.

От Патриотичния фронт критикуваха политиката на управляващите в социалната сфера и липсата на достатъчно средства за наука и образование. Според Димитър Байрактаров „всеки вкаран лев в българските пенсионери носи три лева в икономиката“. Това означава, че увеличаването на пенсиите, определяно като популистко искане, всъщност ще доведе до ръст на икономиката и ръст на работните места.

Депутатът беше категоричен, че нежеланието да се увеличат доходите на пенсионерите е от страх, че хората ще заживеят по-добре и ще станат по-трудно контролирани.

От БДЦ предложиха създаването на фонд за подпомагане на българите в чужбина. Стефан Кенов посочи, че по данни на ДАНС 28% от българите живеят извън граница. Те имат нужда от обучение по майчин език и подкрепа, за да запазят своята идентичност.

Николай Александров („Атака“) пък призова депутатите да не играят със страховете на хората. Ако се приеме или не бюджет, има варианти за реакция. 2017 година може да започне с бюджета от 2016 година, а ако Бюджет 2017 бъде приет и не може да бъде изпълнен – може да бъде актуализиран, каза депутатът.