Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на март 2021 г. е 37,569 млрд. евро, което е с 2,3% (876,5 млн. евро) по-малко в сравнение с края на 2020 г. Така той представлява 58,3% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Към 31 март дългосрочните задължения са 28,750 млрд. евро, като намаляват с 1,8% (525,3 млн. евро) спрямо края на миналата година.
В БНБ изчисляват, че краткосрочният външен дълг възлиза на 8,819 млрд. евро и намалява с 3,8% (351,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март е 7,384 млрд. евро и спрямо края на 2020 г. намалява с 0,5% (35,4 млн. евро).
В централната банка пресмятат, че външните задължения на банките са 4,635 млрд. евро и се понижават с 13% (690,6 млн. евро) спрямо края на миналата година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата през март достигат 11,243 млрд. евро и нарастват с 1,8% (199,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
В края на март вътрешнофирменото кредитиране е 14,306 млрд. евро, което е с 349,7 млн. евро (2,4%) по-малко в сравнение с края на 2020 г.
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 989,6 млн. евро, при 974 млн. евро за януари – март 2020 г. От тях 69,9 млн. евро (7,1% от общия размер) са получени от сектор Държавно управление, 317,5 млн. евро (32,1%) от сектор Банки, 208,1 млн. евро (21%) от бизнеса и домакинствата, а 394,1 млн. евро (39,8%) са вътрешнофирмено кредитиране.
В БНБ отчитат, че през първите три месеца на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,988 млрд. евро при 1,687 млрд. евро за периода от януари до март 2020 г.
Нетният външен дълг към 31 март е отрицателен в размер на 3,667 млрд. евро, като намалява с 57,6% (1,340 млрд. евро) спрямо края на 2020 г. (отрицателна стойност от 2,327 млрд. евро).
Понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг с 2,3% (876,5 млн. евро), така и на повишението на брутните външни активи с 1,1% (463,6 млн. евро).


Китай завладява автомобилния пазар у нас
VII СУ „Найден Геров“ спечели състезанието за IV клас от спортния празник „Бързи и сръчни“ - Есен 2026
Трима бъдещи юристи избраха Окръжен съд – Варна за своя стаж
Как да реагирате, ако спукате гума на магистралата?
Над 150 души са дариха кръв за пострадалите на АМ „Тракия“ във Варна
Субран от Allianz: Пазарите подценяват ръста на инфлацията
Изолацията не е решение - икономическата свързаност остава ключова за растежа
Иран произвежда по 50 балистични ракети месечно въпреки щетите по индустрията
С новия финансов директор сигурността ще стане приоритет на Binance
Най-големите привърженици на MAGA в Европа внезапно сменят тона
Хиперкола, за която едва ли сте чували, отива на търг
Тoyota възроди марката Scion с много евтин пикап
Този Citroen има шест колела, баня с биде и ускорява като спортна кола
Новата Dacia Sandero ще е електрическа, с над 400 км пробег
Дори здравият хибриден двигател на Toyota има слабо място
Чужденци търсят морски имоти и селски къщи у нас
Скок на краткосрочните наеми в Гърция: На Цикладите достигат 1852 евро месечно
Над 42% от българите не могат да покрият непредвиден разход
Кейт Мидълтън показа, че принтът на точки остава хит
преди 5 години Държавата с неправилен метод въвежда пари. Политиците, банкерите и другите сме жертви на неограничени щети от лоша държавна употреба на левове. Пагубното държавно поведение осигурява при по-голям икономически растеж повече щети. Централната банка намали основната лихва. Подходът отлага начало на катастрофална криза, за сметка на бъдещи завишени щети. Ако не е злокобната парична процедура, държавата нямаше да има сегашни дългове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар