Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на март 2021 г. е 37,569 млрд. евро, което е с 2,3% (876,5 млн. евро) по-малко в сравнение с края на 2020 г. Така той представлява 58,3% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Към 31 март дългосрочните задължения са 28,750 млрд. евро, като намаляват с 1,8% (525,3 млн. евро) спрямо края на миналата година.
В БНБ изчисляват, че краткосрочният външен дълг възлиза на 8,819 млрд. евро и намалява с 3,8% (351,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март е 7,384 млрд. евро и спрямо края на 2020 г. намалява с 0,5% (35,4 млн. евро).
В централната банка пресмятат, че външните задължения на банките са 4,635 млрд. евро и се понижават с 13% (690,6 млн. евро) спрямо края на миналата година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата през март достигат 11,243 млрд. евро и нарастват с 1,8% (199,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
В края на март вътрешнофирменото кредитиране е 14,306 млрд. евро, което е с 349,7 млн. евро (2,4%) по-малко в сравнение с края на 2020 г.
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 989,6 млн. евро, при 974 млн. евро за януари – март 2020 г. От тях 69,9 млн. евро (7,1% от общия размер) са получени от сектор Държавно управление, 317,5 млн. евро (32,1%) от сектор Банки, 208,1 млн. евро (21%) от бизнеса и домакинствата, а 394,1 млн. евро (39,8%) са вътрешнофирмено кредитиране.
В БНБ отчитат, че през първите три месеца на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,988 млрд. евро при 1,687 млрд. евро за периода от януари до март 2020 г.
Нетният външен дълг към 31 март е отрицателен в размер на 3,667 млрд. евро, като намалява с 57,6% (1,340 млрд. евро) спрямо края на 2020 г. (отрицателна стойност от 2,327 млрд. евро).
Понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг с 2,3% (876,5 млн. евро), така и на повишението на брутните външни активи с 1,1% (463,6 млн. евро).


Варна става столица на акустичния рок
40-годишен баща на две деца загина в катастрофа край Баня
През летния туристически сезон служители на Жандармерията - с наряди на летището във Варна
Флора „Варна“ 2026 превръща центъра на града в цветна градина
Кардиолог от Варна влиза в парламента на мястото на новия областен управител
Китай доминира в офшорните вятърни турбини
Amazon внедрява Alexa и AI в лентата за търсене при пазаруване
Политическата криза във Великобритания тревожи купувачите на облигации
Си към Тръмп: Имаме повече общи интереси, отколкото различия
Тръмп към Си: Имаме фантастични отношения
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Chery се връща към това, от което VW се отказа
Всяка десета кола e манипулирана – внимавайте с тези модели
Вижте кой ще внася автомобилите на Ebro в България
Китайци искат да правят електромобили с Maserati
Синьо-зелен диамант беше продаден за над 17 млн. долара на търг
Кризата е направила институциите слаби, очакванията към Радев са големи
Мел Гибсън пак с младо гадже - 44-годишна моделка
Заради високи цени: Глобиха гръцка компания с 1,7 млн. евро
Спецакция срещу имотните измами: Задържани са знакови лица, сред тях - Джеймса
преди 4 години Държавата с неправилен метод въвежда пари. Политиците, банкерите и другите сме жертви на неограничени щети от лоша държавна употреба на левове. Пагубното държавно поведение осигурява при по-голям икономически растеж повече щети. Централната банка намали основната лихва. Подходът отлага начало на катастрофална криза, за сметка на бъдещи завишени щети. Ако не е злокобната парична процедура, държавата нямаше да има сегашни дългове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар