Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на март 2021 г. е 37,569 млрд. евро, което е с 2,3% (876,5 млн. евро) по-малко в сравнение с края на 2020 г. Така той представлява 58,3% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Към 31 март дългосрочните задължения са 28,750 млрд. евро, като намаляват с 1,8% (525,3 млн. евро) спрямо края на миналата година.
В БНБ изчисляват, че краткосрочният външен дълг възлиза на 8,819 млрд. евро и намалява с 3,8% (351,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март е 7,384 млрд. евро и спрямо края на 2020 г. намалява с 0,5% (35,4 млн. евро).
В централната банка пресмятат, че външните задължения на банките са 4,635 млрд. евро и се понижават с 13% (690,6 млн. евро) спрямо края на миналата година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата през март достигат 11,243 млрд. евро и нарастват с 1,8% (199,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
В края на март вътрешнофирменото кредитиране е 14,306 млрд. евро, което е с 349,7 млн. евро (2,4%) по-малко в сравнение с края на 2020 г.
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 989,6 млн. евро, при 974 млн. евро за януари – март 2020 г. От тях 69,9 млн. евро (7,1% от общия размер) са получени от сектор Държавно управление, 317,5 млн. евро (32,1%) от сектор Банки, 208,1 млн. евро (21%) от бизнеса и домакинствата, а 394,1 млн. евро (39,8%) са вътрешнофирмено кредитиране.
В БНБ отчитат, че през първите три месеца на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,988 млрд. евро при 1,687 млрд. евро за периода от януари до март 2020 г.
Нетният външен дълг към 31 март е отрицателен в размер на 3,667 млрд. евро, като намалява с 57,6% (1,340 млрд. евро) спрямо края на 2020 г. (отрицателна стойност от 2,327 млрд. евро).
Понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг с 2,3% (876,5 млн. евро), така и на повишението на брутните външни активи с 1,1% (463,6 млн. евро).


Варненката Ива Стоянова спечели Европейския фестивал на шпага в Италия
Самолет се разби във Франция, 11 души загинаха
Хванаха за ден 39-ма шофьори с алкохол или наркотици
Мъж скочи от тераса и почина на място
Демерджиев: Има достатъчно доказателства за повдигане на редица обвинения по случая „Баба Алино“
Южна Италия повежда икономическия ръст, част 1
Манчестър на Анди Бърнам е градоустройствен урок за Лондон
Изкуственият интелект може да оскъпи живота ти, без да разбереш защо
Европа има 6 млрд. причини за нов налог върху купувачите в интернет
Без дипломация, моля, ние сме американци
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Mercedes поиска от служителите си повече работа за... без пари
"Прогресивна България" настоява за одит на пенсионните разходи
Ралица Асенова с "факти и неудобни истини" за казуса "Петрохан"
Синдикатите не харесват бюджета, КНСБ готви протест
Двата икономически стълба, които поддържат Русия на Путин, може да се сринат
Арестуваха войника, заплашил Путин с преврат
преди 5 години Държавата с неправилен метод въвежда пари. Политиците, банкерите и другите сме жертви на неограничени щети от лоша държавна употреба на левове. Пагубното държавно поведение осигурява при по-голям икономически растеж повече щети. Централната банка намали основната лихва. Подходът отлага начало на катастрофална криза, за сметка на бъдещи завишени щети. Ако не е злокобната парична процедура, държавата нямаше да има сегашни дългове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар