Брутният външен дълг (частен и държавен) на България в края на март 2021 г. е 37,569 млрд. евро, което е с 2,3% (876,5 млн. евро) по-малко в сравнение с края на 2020 г. Така той представлява 58,3% от прогнозния БВП на страната, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ).
Към 31 март дългосрочните задължения са 28,750 млрд. евро, като намаляват с 1,8% (525,3 млн. евро) спрямо края на миналата година.
В БНБ изчисляват, че краткосрочният външен дълг възлиза на 8,819 млрд. евро и намалява с 3,8% (351,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на март е 7,384 млрд. евро и спрямо края на 2020 г. намалява с 0,5% (35,4 млн. евро).
В централната банка пресмятат, че външните задължения на банките са 4,635 млрд. евро и се понижават с 13% (690,6 млн. евро) спрямо края на миналата година.
Външните задължения на бизнеса и домакинствата през март достигат 11,243 млрд. евро и нарастват с 1,8% (199,2 млн. евро) спрямо края на 2020 г.
В края на март вътрешнофирменото кредитиране е 14,306 млрд. евро, което е с 349,7 млн. евро (2,4%) по-малко в сравнение с края на 2020 г.
През първото тримесечие на тази година полученото външно финансиране от нерезиденти е в размер на 989,6 млн. евро, при 974 млн. евро за януари – март 2020 г. От тях 69,9 млн. евро (7,1% от общия размер) са получени от сектор Държавно управление, 317,5 млн. евро (32,1%) от сектор Банки, 208,1 млн. евро (21%) от бизнеса и домакинствата, а 394,1 млн. евро (39,8%) са вътрешнофирмено кредитиране.
В БНБ отчитат, че през първите три месеца на тази година извършените плащания по обслужването на брутния външен дълг са 1,988 млрд. евро при 1,687 млрд. евро за периода от януари до март 2020 г.
Нетният външен дълг към 31 март е отрицателен в размер на 3,667 млрд. евро, като намалява с 57,6% (1,340 млрд. евро) спрямо края на 2020 г. (отрицателна стойност от 2,327 млрд. евро).
Понижението се дължи както на намалението на брутния външен дълг с 2,3% (876,5 млн. евро), така и на повишението на брутните външни активи с 1,1% (463,6 млн. евро).


Трима се озоваха в арестите във Варна и региона заради наркотици
Арестуваха 33-годишен варненец за кражба
По 4987 евро от БВП се пада на човек от населението
НСИ: Работещите българи са 3, 726 млн. души
Осем пострадали при тежка катастрофа край Абланица
Airbus е на 133 самолета от годишната си цел
Gol.bg празнува: 20 години истинска спортна журналистика
Признаването на руската окупация ще отключи вълни от насилие далеч отвъд Украйна
Петролът поскъпва за 2-ри ден поред воден от перспективите за излишък на пазара
AI асистентите компенсират разликата между физическо и онлайн пазаруване
Малка кола на старо с автоматик – ето 4 сигурни предложения
Lexus LFA се завърна като... електромобил
Нова технология на Mercedes прави задните спирачки безсмислени
REST - една малко известна екстра в стари Audi-та и VW-та
Най-готините коли на шампиони във Формула 1
Звездата от Mortal Kombat Кари-Хироюки Тагава почина на 75 г.
Правителството или ще се самосрути, или ще бъде срутено от ДПС
Защитата на Благомир Коцев обжалва размера на гаранцията му от 200 000 лв.
ПП внесоха вота на недоверие: Бъдещето принадлежи на младите
Пиян младеж предизвика катастрофа с двама пострадали
преди 4 години Държавата с неправилен метод въвежда пари. Политиците, банкерите и другите сме жертви на неограничени щети от лоша държавна употреба на левове. Пагубното държавно поведение осигурява при по-голям икономически растеж повече щети. Централната банка намали основната лихва. Подходът отлага начало на катастрофална криза, за сметка на бъдещи завишени щети. Ако не е злокобната парична процедура, държавата нямаше да има сегашни дългове. отговор Сигнализирай за неуместен коментар