Нинова е готова с проект на Закона за събиране на вземанията

Въпреки че редица експерти, институции и бизнеси се обявиха категорично против промените, депутатите направиха и още изменения в първоначално предложения текст – предвидиха, че за абсолютната давност ще се прилагат две разпоредби на Закона за задълженията и договорите, които се отнасят до познатата обща давност – чл. 115 и чл. 118. Това на практика означава, че абсолютна давност няма да тече между близки роднини, докато трае съдебният процес за вземането.

Повечето институции и организации, които бяха против текстовете за 10-годишната давност, се обединиха около тезата, че промяната е нескопосан опит на управляващите да решат проблемите на вечните длъжници, без изобщо да се позоват на познатите в европейското законодателство процедури, каквато е „личният фалит“.

През 2020 г. ВМРО успяха да внесат в деловодството на Народното събрание Законопроект за защита на физическите лица при неплатежоспособност. Текстът имаше доста неясни моменти, в него липсваше конкретен механизъм, чрез който да се отчете доколко добросъвестен е длъжникът, а впрочем, такъв липсва и в Закона за задълженията и договорите. Другият проблем със законопроекта на ВМРО беше, че той така и не стигна до обсъждане в пленарната зала.

Темата от години повдига и Мая Манолова. Като председател на "Изправи се.БГ! Ние идваме!" тя успя да внесе проект на Закон за частния фалит, с който „да се даде втори шанс на добросъвестните физически лица и техните семейства, изпаднали в трайни финансови затруднения поради безработица, здравословни проблеми, загуба в семейството, природни бедствия и други“.

Манолова се опитваше да намери решение на проблема и като омбудсман. Основен мотив тогава беше, че средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв., като в тази сума влизат дългове към банки, фирми за бързи кредити, лизингови компании, колектори и към различни монополни дружества. Никоя политическа сила тогава не припозна идеята. 

В началото на 2021 г. сегашният омбудсман Диана Ковачева изпрати поредна препоръка до председателя на Асоциацията на колекторските агенции в България Райна Миткова-Тодорова, в която призова да не се допускат подвеждащи за гражданите практики от страна на фирмите за събиране на вземания, членове на тяхната асоциация. В писмото ставаше дума за колектори, които притискат гражданите да подписват споразумения за признаване на задължението си. Така на практика фирмите за събиране на вземания заобикалят приетите промени в Закона за задълженията и договорите, с които се регламентира 10-годишната давност на физическите лица.

Поводът за написване на препоръката на омбудсмана бяха жалби и сигнали до институцията на граждани, пострадали от подобна практика, включително сигнал и от Асоциацията за защита на потребителите.
В препоръката си Ковачева подчертаваше, че е сезирана за случаи, в които от вземането на хората се прехвърля чрез цесия само главницата, така колекторските фирми търсят от длъжника освен главницата и лихви, и разноски.