За втори път президентът на Исландия Олафур Рагнар Гримсон наложи вето върху приетия от парламента на страната закон за изплащане на компенсации на Великобритания и Холандия за понесените загуби от вложителите във фалиралата банка Icesave, предаде Wall Street Journal.
Гримсон е поискал новият вариант на закона да бъде гласуван на референдум. Решението му ще усложни процедурата за приемане на Исландия в ЕС.
Спорът около компенсациите продължава вече над две години, отразявайки несъгласието на исландците да платят цената за срива на банките в страната.
През 2008 г. Великобритания и Холандия предприеха действия за обезщетяване на жителите си, вложили парите си в Icesave, след като програмата за застраховане на депозити на Исландия изчерпа средствата си. Скоро след това двете страни поискаха обратно парите си от Исландия – около 2,35 млрд. паунда (3,8 млрд. долара) за Великобритания и 1,32 млрд. евро (1,8 млрд. долара) за Холандия.
Общата сума представлява близо половината от годишната производителност на икономиката на Исландия.
Първият опит за споразумение за изплащане на компенсациите беше направен през 2009 г. и срещна решителна опозиция в исландския парламент. По-късно същата година депутатите приеха променен вариант на закона, но президентът Гримсон наложи вето върху него в началото на 2010 г. Така законът отиде на референдум, на който беше отхвърлен.
Новото споразумение е с много по-добри условия – Исландия разполага със срок до 2046 г. да изплати обезщетенията при лихва от близо 3%, но в свое изявление в неделя президентът е посочил, че въпросът с Icesave е толкова важен и оспорван, че решението му не зависи от парламента.
Налагането на вето от президента на Исландия е рядко събитие. Със сегашното решение това се е случвало едва три пъти от обявяването на независимост от Дания през 1944 г. Ако се вземе предвид резултатът от предишния референдум, почти сигурно е, че и на този законът ще бъде отхвърлен. На първия референдум 93,2% от гласоподавателите отхвърлиха тогавашния вариант на споразумението.
Още не е ясно какъв ефект ще има евентуален отрицателен вот. Исландия има споразумение за спасителен пакет с международния валутен фонд, откъдето обявиха, че въпросът с Icesave не засяга отпуснатата помощ за страната, но траншовете по заема са били отлагани преди.
Освен това Исландия кандидатства за приемане в ЕС, но за да се присъедини ще е необходимо одобрението и на Великобритания и Холандия като страни членки.
Говорители на финансовите министерства на Великобритания и Холандия са посочили, че двете ведомства изчакват да видят какво ще реши правителството на Исландия.
По закон референдум трябва да се свика в рамките на два месеца.


Рубио: България беше сред полезните за САЩ съюзници в НАТО по време на войната с Иран
Срещата с Тръмп даде на Си Дзинпин нещо, за което отдавна копнееше
Министър Ивкова: Онкологичният скрининг, като метод за вторична профилактика, е сред приоритетите ми
Ще поскъпнат ли самолетните билети в Европа заради кризата в Иран?
ЕС активно ще следи разпространението на хантавируса
Квантови сензори в Космоса ще са следващата революция в прогнозата за времето
В. Панев: Инфлацията може да се овладее с намаляване на паричното предлагане
Корейският фондов пазар е в плен на спекулативна мания
Лагард: Намираме се в повратен момент за реформирането на ЕС
Завръщането на Тръмп води до отлив на $3 млрд. китайски инвестиции във ВЕИ
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Нов украински прехващач може да подсили отбраната на Европа
DARA и "Бангаранга" са на финал на Евровизия
Денисиньо е новият шампион на Hell’s Kitchen, грабна 50 000 евро
Еврото, цените и властта: Накъде върви държавната намеса?
преди 15 години http://zastrahovani.net отговор Сигнализирай за неуместен коментар