2021: Новата Европа

Великобритания извади късмет. По случайност, защото заради личната вражда между Тони Блеър и Гордън Браун Обединеното кралство не се присъедини към еврозоната, след като лейбъристите дойдоха на власт през 1997. В резултат на това Великобритания бе пощадена от икономическото бедствие, след като финансовата криза удари зоната.

С фискално положение малко по-добро, отколкото на повечето средиземноморски страни, и далеч по-голяма банкова система от всяка друга европейска икономика, Великобритания с еврото щеше да бъде Ирландия на осма степен.

Вместо това, централната банка бе в състояние да преследва агресивно експанзивна политика. Практически нулев основен лихвен процент и девалвация значително смекчиха болката от слабата икономика и позволиха на „Железния канцлер на хазната“ Джордж Озбърн да се възползва от облигационните пазари. По-добра реклама за ползите от националната автономия трудно би могла да се намери.

В началото на управленския мандат на Дейвид Камерън през 2010 г. имаше опасения, че Обединеното кралство може да се разпадне. Но финансовата криза накара шотландците да отстъпят по въпроса за независимостта си. И през 2013 г., в исторически обрат, за какъвто само хардлайнерите на Ulster Unionist Party мечтаеха, избирателите в Република Ирландия предпочетоха да заменят строгостта на СЕЩ с просперитета на Обединеното кралство. Протестантските ирландци отпразнуваха гражданството си в отново обединеното кралство със слогъна: "По-добре британци, отколкото европейци".

Друго нещо, което никой не очакваше през 2011 г., бе развитието в Скандинавия. Вдъхновени от „Истинските финландци“ в Хелзинки, шведите и датчаните, които така и не се присъединиха към еврозоната, отказаха да приемат германското предложение за "разширяване на съюза", за да се спаси Южна Европа. Когато енергичните норвежци предложиха създаването на Северна лига от пет страни, добавяйки и Исландия, всичко си дойде на мястото.

Новата политическа мода не бе особено популярна в Германия, разбира се. За разлика от други страни, от Холандия до Унгария, какъвто и да е вид популистка политика продължава да бъде забранена в Германия. Провали се и опитът да се създаде партия "Истински германци" (Die wahren Deutschen) заради обичайните обвинения в нео-нацизъм.

Поражението на коалицията на Ангела Меркел през 2013 г. не беше особена изненада след германската банкова криза през предходната година. Данъкоплатците въстанаха срещу решението на Меркел за спасяване на Deutsche Bank въпреки факта, че банката даде големи заеми за злополучния Европейския фонд за финансова стабилност именно по повелята на нейното правителство. Германската общественост бе просто просмукана със спасяването на банкерите. А от това спечели "Окупирайте Франкфурт".

Но опозиционната социалдемократическа партия (SPD) по същество се стреми към същата политика, само че с по-проевропейски убеждения. Именно SPD пробута идеята за ревизия на договора, с което бе създадена Европейската служба за финансите и настоя седалището на европейското финансово министерство да бъде във Виена.