Междувременно американският президент Барак Обама се срещна с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпой, с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу и с върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Катрин Аштън, предаде Ройтерс.
Основната тема на срещата на високо равнище САЩ-ЕС е била дълговата криза, която се превръща в проблем и за американската икономика и вече навлезе в програмите на претендентите за президентския пост, които ще се състезават на изборите догодина, посочва агенцията.
Преди срещата Белият дом призова Европейския съюз да действа "енергично и решително още сега", за да разреши дълговата криза.
„Позицията ни е, и винаги е била, че е много важно за Европа да действа енергично и решително още сега", за да овладее тази криза“, заяви говорителят на Обама Джей Карни. За пореден път той каза, че според САЩ европейците могат да бъдат на висотата на залозите.
Срещата с лидерите на ЕС е още една възможност за Обама да засили натиска върху Европейския съюз, за да не допусне дълговата криза да обхване и други страни. В разговорите, преминали при затворени врати, от американска страна участват министърът на финансите Тим Гейтнер, държавният секретар на Хилари Клинтън и високопоставени членове на съветническия екип на президента Обама. Сериозен пробив обаче не се очаква, посочва Ройтерс.


Българите са сред най-малкото пътуващи с влак в ЕС
Опасно време през уикенда, възможни са валежи до 50 литра на квадратен метър
Как ще протекат матурите: МОН с указания и информация за зрелостниците
Нови правила за пенсиите влизат в сила до края на годината
Пламен Абровски: Започва засилване на контрола и изсветляване на цялата верига на доставки на храни
Заплахата на Си затвърди Тайван като главен риск в отношенията между САЩ и Китай
Си обеща, че Китай ще отвори икономиката си още повече към света
Задържането на кораб край ОАЕ усложни усилията на САЩ за мир с Иран
Хуманоидните роботи ще дадат тласък на доминацията на Китай в износа
Siemens Energy: Търсенето на газови турбини за AI центрове е много силно
Renault иска 10 години без нови правила за достъпните коли
Honda показа два нови хибридни модела
Мотоциклет с V8 двигател от Ferrari беше продаден за 500 000 долара
Китай изгражда най-големия зимен полигон за електромобили
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Хилари Дъф се радва, че наближава 40 г.
Двама са задържани за вчерашното убийство в Монтана
Отличиха най-активните студенти в първото издание на SkillUp Arena в УЗФ
преди 14 години Кризата: какво ще стане по-нататък?Всичко е само въпрос на време. И така:- Всички гръцки банки ще обявят липса на ликвидност.- Гръцкото правителство ще ги национализира.- После ще забрани изплащането на суми от банковите сметки на фирмите и хората.- За да не се допуснат масови безредици като в Аржентина през 2002 г., властите ще въведат полицейски час, а нищо чудно дори военно положение.- Гърция ще извърши деноминация на дълга си в нови драхми или както другояче ще се нарече новата валута.- Новите драхми ще се девалвират с 30-70 % (по всяка вероятност с около 50 %). Това означава, че няма да се погаси половината от гръцкия дълг в евро.- В рамките на няколко дни Ирландия също ще се откаже да плаща дълговете на своите банки.- Португалия ще изчака да се убеди, че в Гърция е настъпил тотален хаос, преди да се реши на подобна стъпка.- Определен брой от френските и немските банки ще понесат достатъчно загуби, за да престанат да отговарят на капиталовите изисквания на регулатора на пазара.- Европейската централна банка (ЕЦБ) ще обяви фалит в резултат на факта, че притежава огромни количества гръцки правителствени облигации, както и ценни книжа на гръцки и ирландски банки.- Френското и германското правителство ще се срещнат, за да решат дали да инжектират капитал в ЕЦБ, или да й разрешат да печата пари, за да излезе от бездната.- Франция и Германия ще декапитализират ЕЦБ и собствените си банки, като едновременно с това ще прекратят голямата финансова помощ за еврозоната.- На пазарите ще се сринат цените на облигациите на испанските банки.- Испанците ще извършат замяна на облигациите за дялове в банките.- Кредиторите ще внесат иск срещу испанския банков сектор в Европейския трибунал по правата на човека и други съдилища. Делата там ще се разтакават толкова дълго, че преди да се произнесе някакво решение, то вече няма да е нужно на никого.Вниманието ще се насочи към британските банки и едва тогава започва истинската катастрофа!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години "...силни, но не неограничено ..." а *** точно това искат - некой като господ, който да ги тантурка вечно и сменя памперсите. Идеята за централизиране на дълга и отлагането му с европейски облигации ще има слаб кратковременен положителен ефект на пазрите и силен отрицателен, отложен за времето, когато сегашните задлъжнели ще са невъзвратимо обеднели. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Механизма е ясен , Никълъс Брейди го е измислил през 1990 г. .Проблема е какво ще правим след това . В момента сме свидетели на яростен политически пазарлък . отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Обама тази марионетка ,кви "решителни мерки" е предприел през своето управление освен ,че забатачи нещата още повече ,да мисли за тяхния дълг,защото ако няма кой да го купува жална им майка на американците отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години "а лихвата по книгите да почнат да я плащат тези държави след като изтече срока на мораториума и си стабилизират икономиките"А ако това не стане?! Какво ще накара досегашните разточителни държави да "си стабилизират икономиките"? И още един въпрос: Ето, сега този фонд ще изкупи няколкостотин милиарда евро, може би дори трилион. Така досегашните държавни кредитори ще се окажат с няколкостотин милиарда, може би дори трилион евро в ръцете. Какво ще я правят тая камара не, а планина пари??? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Държавите длъжници имат нужда от кредитор от последна инстанция , който да купи дълговите книжа от пазара въобще и да се обяви мораториум по плащанията. След това кредитора трябва да издаде свои книги с ниски лихви , много ниски лихви и падеж след много време- 10 години и повече и с тях да си покрие разходите по изкупуването , а лихвата по книгите да почнат да я плащат тези държави след като изтече срока на мораториума и си стабилизират икономиките. Този фонд не може да бъде такъв кредитор , и трябват пари колкото е стойността на всички книги на европейски държави. Германия също няма да може да си обслужва дълга след не много време и нейния дълг трябва да влезе в този сбор.Няма друго решение на кризата , но решение съществува. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 14 години Баба Меркел сега да разбие шампанското на печатащите машини в мазето. Или да резне лентата.. все едно. отговор Сигнализирай за неуместен коментар