Задълбочава се отливът на капитал от банките в периферията на еврозоната

В четири европейски държави се наблюдава ускоряване на тегленето на депозити заради засилването на опасенията за нова рецесия, предаде Bloomberg.

Изчисления на агенцията показват, че общо 326 млрд. евро са били изтеглени от банките в Испания, Португалия, Ирландия и Гърция за 12-те месеца до края на юли.

Същевременно отливът на депозити от банките в четирите държави съвпада с увеличението от около 300 млрд. евро на депозитите в банки от ядрото на еврозоната. Това обаче създава рискове от фрагментиране на банковия сектор в европейската валутна общност и разделянето му на две, което може да доведе и до блокиране на икономическия растеж.

„Изтичането на капитал води до дезинтеграция на еврозоната и засилването на различията между нейното ядро и периферията“, коментира Алберто Гало от Royal Bank of Scotland.

Той отбелязва, че в периферните държави от еврозоната разходите на бизнеса за заеми са с 1-2% по-високи, което е предпоставка за спъване на растежа.

Банките в периферните държави от еврозоната са принудени да дават по-високи лихви по депозитите в опит да задържат вложителите. Това обаче ги принуждава да вдигат и лихвите по кредитите. През юли средните лихви по заеми за нефинансови корпорации са били над 7% в Гърция, 6,5% за Испания и 6,2% за Италия, показват данни на Европейската централна банка (ЕЦБ). За сравнение средната лихва по кредитите в Германия, Франция и Холандия е около 4 на сто.

До известна степен изтичането на капитал от банките в периферията на еврозоната се дължи на намаляването на експозициите на финансовите институции от ядрото на европейския валутен блок към рисковите държави. Според статистиката на Банката за международни разплащания за 12-те месеца до края на март банките от по-стабилните европейски икономики са свили кредитирането за клоновете в периферните държави със 100 млрд. долара.

Банките от ядрото на еврозоната също така редуцират експозициите си към испански, португалски, италиански, гръцки и ирландски дълг. Същевременно банките в периферните държави купуват все повече от емитираните държавни облигации, което също допринася за фрагментацията на банковия сектор в еврозоната.

Редица международни организации, сред които и Международният валутен фонд (МВФ), отдавна предупреждават за рисковете от подобно разделение на банковата система в еврозоната. Това може да доведе до влошаване на икономическите условия и отслабване на банки, коментират експерти, като допълват, че колкото повече финансовите институции плащат, за да привличат депозити, толкова повече намаляват печалбите от техния бизнес.

В последно време ЕЦБ зае мястото на вложителите и кредиторите на банковия сектор в еврозоната, благодарение на дългосрочната си програма за рефинансиране (LTRO).

Институцията е осигурила за финансови институции от петте периферни държави на европейската валутна общност 820 млрд. евро до края на юли. Централните банки в Гърция и Ирландия са осигурили допълнителни 148 млрд. евро за банките, които не са успели да покрият изискванията на ЕЦБ за обезпеченията.

Финансирането от централната банка обаче се отчита от статистиката като депозит от друга финансова институция, което донякъде замаскира влошената ситуация в банковия сектор. Като се извадят тези суми, става ясно колко е сериозно изтичането на капитали от Испания, Ирландия, Гърция и Португалия.

Финансирането от ЕЦБ обаче поне временно е подпомогнало банките, защото много от тях в противен случай трябваше спешно да продават активи.