МВФ може да не отпусне своята част от спасителния заем за Гърция

Международният валутен фонд (МВФ) няма да предостави своята част от спасителния заем за Гърция, ако дългът на Атина е неустойчив, или ако други кредитори не обещаят да осигурят допълнителни средства, за да покрият разширяващия се дефицит, заяви говорител на Международния валутен фонд (МВФ), цитиран от Bloomberg.

Миналата седмица изпълнителният директор на МВФ Кристин Лагард заяви, че проблемът с гръцкия дълг „трябва да бъде разрешен“ и поиска от европейските лидери да обмислят възможността да отпишат част от спасителния заем.

Фондът се придържа към целта дълговата тежест за Гърция да бъде намалена до 120% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до 2020 г.

През 2013 г. дълговото бреме на страната се очаква да достигне 179,3% от БВП, прогнозира правителството в Атина по-рано тази седмица.

„Необходими са два ключови елемента – трябват ни устойчивост на дълга и финансови гаранции. И двете условия трябва да са налице“, коментира Гери Райс, говорител на МВФ.

„Колкото до това как тези изисквания ще бъдат изпълнени в контекста на настоящата проверка, ние ще обсъдим това с гръцката администрация и европейските си партньори“.

Миналата седмица Лагард заяви, че Гърция е изправена пред финансова пропаст, която не може да бъде запълнена с обсъжданите за момента бюджетни икономии. Тя също така подчерта, че евентуална допълнителна подкрепа за страната ще трябва да бъде осигурена от Европа.

Райс заяви, че не може да дискутира конкретна дата за приключване на преговорите, въпреки че „ситуацията е изключително спешна“.

Същевременно гръцкият премиер Андонис Самарас заяви в интервю за германски вестник, че без следващия транш от спасителния пакет парите в гръцката хазна ще стигнат до края на ноември, съобщава Ройтерс.

Той коментира, че Европейската централна банка (ЕЦБ) може да помогне като преструктурира държаните от нея гръцки ДЦК.

„Ключовият елемент е ликвидността. Ето защо следващият транш е толкова важен за нас“, заяви Самарас пред германския Handelsblatt.

На въпрос, колко може да издържи Гърция без спасителния заем, премиерът призна, че краят на ноември е абсолютният максимум. „После касичката ще е празна“, допълва той.

ЕЦБ може да помогне като се съгласи на по-ниски лихвени проценти по вече предоставените на Гърция заеми или пък като удължи матуритета на въпросните облигации, посочва Самарас.

„Мога да си представя рекапитализация на гръцките банки по модела на Испания. Така отпуснатите чрез постояния спасителен фонд (ESM) средства няма да повишат дълговата тежест за страната ни допълнително. Това ще е голямо облекчение“, изтъква Самарас.