Как изглежда директорски борд на скандинавска компания

За голяма част от компаниите важните решения се взимат от Борда на директорите. Какви точно са тези понякога митични бордове у нас ще покаже едно бъдещо проучване, което готви консултантската компания Торо Груп. Нещата са на много начален, дори идеен етап, признават авторите, но не скриват амбицията си да го реализират в началото на 2013 година.

За база е взето проучването, изготвено от Курт Каариянен, партньор във финландската консултантска компания Friisberg & Partners. Ето какво разкри той пред Investor.bg:

Изследването  обхвана средни компании в Швеция и Финландия. Под средни предприятия имам предвид с приходи между 100 и 300 млн. евро. Що се отнася до служителите – броят им е между 50 и 2 хил., в зависимост от сферата на работа. В проучването участваха около 1000 компании от Финландия и още толкова от Швеция, като около 25% от тях са публични компании. Процентът на отговорите е много висок – 53% от финландските компании и 47% от шведските. Председателите на бордовете получаваха анкети с 33 въпроса, а проучването беше онлайн – изпращахме линк, водещ към формата за попълване.

- Как точно изглежда Бордът на директорите в средна по големина скандинавска фирма?

Бордовете във Финландия, например, имат средно по шестима членове, срещат се девет пъти годишно или това означава среща всеки месец с изключение на летните месеци и примерно декември. Срещите продължават средно по четири часа. Годишно председателите в Швеция получават по 36 хил. евро, а във Финландия – 27 хил. евро. Изчислява се лесно – членовете на борда получават годишно колкото е месечното възнаграждение на изпълнителните директори, а председателите – удвоената месечна заплата, отново за цялата година.

- Какво разбрахте от отговорите в анкетата?

Те бяха много интересни. Всъщност се оказа, че отговорите на финландските и на шведските председатели на бордовете на директорите са доста близки. От анализирането на анкетните карти направихме няколко заключения. Например, във Финландия жените в бордовете на директорите са средно едва 0,7%. В Швеция процентът е по-висок, но също е незначителен – 1,5. Може би ситуацията е подобна и в цяла Европа – и заключението ни е, че трябват усилия, така че жените в управляващите бордове да са повече. Натам са насочени и усилията на повечето правителства в Европа.

На второ място, едно от заключенията след това проучване беше, че мандатът на бордовете трябва да бъде ограничен. В много компании членовете са едни и същи, година след година, и така - за срок от 20-25 години. И това се отнася не само до семейно управляваните компании, но дори и до публичните компании. Това е прекалено дълго време – само след шест-седем години твоята добавена стойност за компанията започва да намалява и в крайна сметка, за толкова години вече клони към нула.  Препоръката ни е мандатът на членовете на борда да бъде не повече от шест години.

Още нещо прави впечатление – възрастта. В много малко компании има ограничение на възрастта за членовете на борда, което също може да се окаже от важно значение за развитието на компанията. Лимитът може да бъде 65 години, например.

На следващо място правим заключения и по отношение на чужденците, които заемат места в бордовете на директорите. Във Финландия граждани на чужда държава в борда на директорите си имат 14% от компаниите, участващи в проучването. В Швеция са 25%. Но забелязахме, че където има чужденци, бордовете на директорите работят по- ефективно, спрямо тези, където няма граждани на друга държава.

Разбира се, не бива да пропускаме, че проучвахме средни компании, много от големите финландски и шведски компании имат големи многонационални бордове. Там нещата стоят по различен начин.

- В изследването участваха ли държавни компании?

Не, изключихме от проучването  компании с държавно участие.

- Вие имате опит с бившите социалистически страни. Каква е ситуацията там в момента?

Започнах кариерата си с K. Kääriäinen & Partners, част от Friisberg & Partners, именно в Русия в началото на 90-те години. Нашата компания е специализирана в директен подбор на мениджъри за компании от различни области на икономиката.

В началото беше много трудно да намерим добри кандидати, но сега нещата седят много по-различно. Вече има много хора със западно образование и опит, а и Москва е огромен град. Но извън столицата е трудно да се подберат висши служители – образованието, и особено английският език, не е на необходимото ниво.

В балтийските държави са възприели скандинавския модел на управление и не се позволява никаква „криминална активност”, без корупция, а това е винаги добре дошло.