Европа може да намали емисиите парникови газове наполовина до 2030 г.

Андерсън посочи, че държави като Полша например полагат усилия за енергийна ефективност и поради тази причина „е донякъде странно“, че не са особено ентусиазирани за понижаване на въглеродните мисии и подобренията в Системата за търговия с емисии.

„При по-амбициозни съкращения на парниковите емисии след 2020 г., подкрепени от цели, които включват задължителна цел за ефективност, не само държави като Полша ще видят ползата от свитата неефективност, но ще могат и да привлекат инвестиции и да използват приходите за други мерки в тази насока“, категоричен е той.

Докладът на Ecofys предвижда също до 2030 г. 65% от електроенергията в Европа, 35% от топлинната енергия и 29% от горивата да бъдат произвеждани от възобновяеми източници.

„Тези резултати представят сценарий, в който окончателната цел е 100% енергия от възобновяеми източници до 2050 г.“, се посочва в документа. В него източниците също са разбити по сектори по примера с енергийните икономии.

Очевидно нелогичното откритие, че електроенергийните мрежи няма да са в състояние да поемат дял от над 45% от възобновяеми източници при положение, че ще разпределят 65% от общата електроенергия, според авторите на доклада се обяснява с мащабното разширяване на водните геотермални източници, ръста на соларните паркове и биоенергията.

Но сценарият е предпазлив в описанието на строгите критерии за устойчивост на биоенергията, която в момента в ЕС се оценява като неутрална спряво въглеродните емисии въпреки увеличаващите се доказателства, че случаят може и да не е точно такъв. Всяко разширяване на използването ѝ може да изисква доста по-голям бранш, занимаващ се с производството на биомаса.

Моделът предвижда и залез на атомната енергетика до 2040-2050 г., както и липса на значително развитие на технологии за улавяне на въглеродните емисии до 2030 г.

Скептици от бранша твърдят, че разширяването на производството на енергия от възобновяеми източници носи рискове от прекъсвания в електрозахранването без значителни запаси за периодите, когато не грее слънце или не духа вятър.

Според Андерсън природният газ „определено ще бъде от съществено значение за балансиране на разнообразното предлагане през следващите десетилетия, но при намаляване на часовете, в които ще бъде използван. Но след като високовъглеродните източници на енергия са ограничени, ще бъде нужна максимална предпазливост при използването на нетрадиционните газови залежи като шистите, добави той.

„Проблемът с включването на шистовия газ е, че той просто отключва друг огромен източник на въглерод, който не можем да очакваме да изгори и да останем в безопасните граници на глобално затопляне“, подчерта експертът. „Както обяви МАЕ, по-голямата част от въглерода не може да бъде изгорен. Така че кое да бъде използвано и кое – не?“, пита той.