Страхът все още тежи върху банковия сектор в Европа

Дълговата криза продължава да слага своя отпечатък върху банковия сектор в Европа и това е една от причините за слабото икономическо възстановяване в Европейския съюз (ЕС) и опасността от дефлация в еврозоната, каза проф. Искра Балканска по време на дискусия на тема „Структурни изменения и регулиране в европейския банков сектор“, организирана от Института за икономически изследвания към БАН.

Банките в ЕС все още са под влиянието на страха от промяна на лихвените проценти и от състоянието на някои икономики. Те все още се въздържат от инвестиции в реалния сектор и са изключително внимателни в това отношение, като искат много повече гаранции и предпочитат да влизат в експозиции с деривати. За това допълнително съдействат и очакваните по-строги изисквания от страна на регулаторите, според които европейските банки ще трябва да увеличат капитала си и да създадат система от буфери, посочи проф. Балканска.

„Банките са задлъжнели и те трябва да започнат да изплащат тези суми, освен това възможностите им за инвестиции са ограничени от регулациите, които тепърва ще бъдат внесени. Слабото възстановяване на икономиката и ниската инфлация се дължат на липса на стимули, както и на загубата на конкурентоспособност на европейската индустрия като цяло. Банките са станали прекалено себични и предпазливи, че да инвестират и в крайна сметка парите се завъртат и отново отиват в Европейската централна банка (ЕЦБ)“, отговори тя на въпрос къде отива всичката ликвидност, напомпана в икономиката и защо вместо инфлация (както при енергийната криза в САЩ през 70-те) съществува риск от дефлация.

Ситуацията в България е подобна, като банките водят изключително предпазлива политика, но освен това няма и къде да инвестират, в резултат на което са натрупани 40 млрд. резерви. Търсенето е слабо, защото няма икономическа активност, стимули и инвестиции, като това е проблем на целия Европейски съюз и той не е само финансов и икономически. Банките не искат да инвестират, защото няма да имат достатъчна възвръщаемост при текущата икономическа ситуация. Проблемът е, че не може с монетарни мерки да се решават икономически проблеми, за което свидетелстват липсата на реално съживяване на икономиката и неспадащото ниво на безработицата в ЕС.

Макар и трудно, ЕС върви към по-обширно регулиране на банковия сектор в рамките на общността. ЕЦБ се подготвя да поеме нови задачи в областта на банковия надзор в рамките на единния банков надзорен механизъм (ЕНМ), който ще има за цел да гарантира сигурността и стабилността на европейската банкова система и да засили финансовата интеграция и стабилност в Европа.

Системата ще включва ЕЦБ и националните финансови институции на държавите от еврозоната, като членовете на ЕС, където еврото не е въведено, също ще могат да участват в системата при изявено желание.

„Позицията на България е, че тя не иска да се включва в единния надзорен механизъм преди да се присъедини към еврозоната, тъй като няма да има достъп до ликвидност от ЕЦБ и няма да има право на глас при вземането на решенията“, отбеляза проф. Балканска.

„Влизането на България в еврозоната не е политическо решение, а е въпрос на това кога ситуацията ще е най-изгодна от икономическа гледна точка. Догодина ще се разберем с ЕЦБ за изготвянето на сериозен анализ, оценяващ рисковете и ползите от присъединяване към еврозоната. За сравнение Полша вече има 4 такива анализа.

Влизането в еврозоната обаче не означава автоматично покачване на доверието към българската икономика и повишаване не кредитния ѝ рейтинг. Трябва да се направи сериозен анализ, който да оцени рисковете, защото доста неща трябва да се платят за билета за еврозоната“, коментира вицепремиерът Даниела Бобева.

„Членството на България в ЕС върна държавата в икономиката по драматичен начин. Тя има огромно влияние в икономиката, реалната ѝ власт е свързана с обществените поръчки и оперативните програми и държавата ги използва по всякакви начини, но не и съобразно пазарните принципи. Икономиката не работи, защото там вече е държавата. Колкото повече са оперативните програми – толкова по-малко са възможностите за банките“, каза още тя.