Опитите на Европа да създаде енергийна система, базирана на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), отидоха твърде далеч, защото най-вероятно производството на възобновяема енергия ще трябва да бъде съкратено в идните месеци заради свръхпредлагане, пише Bloomberg.
България попада сред страните, на които ще се наложи да изнася или да ограничи производството на т. нар. зелена енергия. Рисковете за преносните мрежи в нашата страна пък са едни от най-високите, редом с Румъния и Испания.
Мрежовите оператори най-вероятно ще ограничат вятърните и соларните генератори в моменти на ниско търсене, за да избегнат претоварване в енергийните мрежи на региона, простиращ се на 188 000 мили (302 557 км), предупреди през май базираната в Брюксел асоциация Entso-e. До 2020 г. произведената възобновяема енергия ще се удвои, предричат от германската консултантска фирма Energy Brainpool GmbH & Co. KG.
Петкратното нарастване на зелената енергия на Стария континент през последното десетилетие понижи цените до 9-годишно дъно и изтри около 400 млрд. долара от пазарната капитализация на комуналните дружества, притежавани от германската RWE AG и френската GDF Suez SA, например.
Експанзията на ВЕИ е в центъра на безпрецедентните усилия на Европейския съюз за намаляване на въглеродните емисии с 20% в сравнение с нивата от 1990 г. до края на десетилетието. Правителствата в 28-членния блок дори обсъждат намаляването на емисиите с до 40% до 2030 г.
Производство на възобновяема енергия в Европа се простира от язовирите на Румъния до вятърните паркове на Великобритания. Според Европейската комисия (ЕК) ще бъдат необходими 200 млрд. евро за подобряване на енергийните и газови мрежи до 2020 г.
Осем страни, измежду които Германия и България, ще трябва да започнат да изнасят или да ограничат производството, включително и на възобновяема енергия, в периоди на ниско търсене, през по-голямата част от летните месеци, например, гласят препоръките на Entso-e от 22 май.
Рисковете по отношение на операциите на преносните мрежи са най-високи в България, Испания и Румъния, където капацитетът за прехвърляне на мощности към съседни държави е по-малък от нужния.
Европейските правителства отделиха 57 млрд. долара за проекти за зелена енергия през 2012 г., което е повече от половината от заделената за същата цел сума в целия свят - 101 млрд. долара, сочат данни на Международната агенция по енергетика. Инвестициите в нови проекти на Стария континент са спаднали до 43 млрд. долара през 2013 г. спрямо около 80,2 млрд. долара през 2012 г., разкриват пък данни на Bloomberg New Energy Finance.


„Черноморски туристически празник“ събира варненци на 30 и 31 май
Държавата дава безвъзмездно на Община Варна терен за детска градина
Явор Гечев: Мерките не ограничават цените, а изчистват пазарните изкривявания
Varna Channel Cup 2026 събира ветроходния елит във Варна
Марио Смърков встъпи в длъжност като областен управител на Варна
АИКБ: Малките фирми ще са най-засегнати от новите изисквания
IPSOS: Няма очевиден кандидат за премиер в парламента, освен Стармър
IPSOS: Големият въпрос е жизнения стандарт на британците
Алтернативни възможности за хората да купуват стоки - решение за по-ниски цени?
Cisco се радва на нови върхове
Обслужване на AMG One с пробег 185 км излезе колкото нов SUV
Subaru отива на съд заради фабричен дефект
Революция в прегледите - ЕС взима мерки срещу старите автомобили
Chery се връща към това, от което VW се отказа
Всяка десета кола e манипулирана – внимавайте с тези модели
На косъм: Откриха бомба под кола в село Говедарци
В НС: Приеха на първо четене промените в съдебната власт
178 възрастни хора от Крит показват пътя към добра старост
Гийермо дел Торо за AI: Казват ни, че изкуството може да се прави с някакво ш*бано приложение
Шишков от Смолян: До седмица ще има решение за пътя до Пампорово
преди 11 години "Медията" е от САЩ, но журналистът е от Лондон. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години нека все пак имаме едно на ум когато "медия" и "журналист" от САЩ пише за Европа, моляВ огромната си част тези "публикации" гонят някакви идеи и цели далеч, далеч от темата на материала отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Където има конкуренция, цените падат. Където има дългосрочни договори на субсидирани високи изкупни цени, както стои въпросът със соларките, цените се качват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не се притеснявай, след някой и друг месец ще видиш как ще "падне" цената на тока :D :D отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Не мога да разбера едно нещо. Не съм навътре в материята. Ще помоля, ако може някой по-вещ да ми отговори на въпросите (колкото и да са елементарни).Нали постоянно ревем, че е скъп тока. При голямо предлагане, би трябвало да паднат цените нали? При достатъчно количество соларни панели и вятърни паркове и други алтернативни източници на енергия, които са локализирани и са де-централизирани - би трябвало цената на тока да падне и да не сме зависими чак толкова от мастодонти като НЕК, ЧЕЗ и останалите там - не им знам имената... Разбира се, на тях това няма да им хареса като вариант, защото ще им спаднат много печалбите.Моля, някой да обясни. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Проблемът не са ВЕИтата сами по себе си. Технологиите при соларките непрекъснато се подобряват, а цените на панелите падат. Проблемът е в субсидирането от държавата. В момента сме над 17% дял на ВЕИта, като сме заложили да изпълним 16%, но чак до 2020 г. Имаше два бума на присъединяване на ВЕИта - един при Тройната през 2008 г. и един през 2012 г. при гербаджиите. Проблемът е, че те се случиха на високи, субсидирани цени. отговор Сигнализирай за неуместен коментар