Лошите заеми - тъмните облаци над гръцките банки

Убеждаването на частните инвеститори да сложат парите в банките обаче ще бъде огромен тест на доверие.

Колкото повече пари – от американски хедж фондове, частни инвестиционни посредници и други специализирани инвеститори, се съберат, толкова по-малко пари от спасителния заем ще бъдат нужни.

Гръцкият фонд за спасение на банките, финансиран от кредитори на Гърция, вече наля 25 млрд. евро в банките в замяна на акции през 2013 г. и вече държи мажоритарни дялове в National Bank, Piraeus Bank and Alpha Bank, както и 35% дял от Eurobank.

Междувременно частните инвеститори, които инжектираха 3 млрд. евро в гръцките банки през рекапитализацията от 2013 г. и заложиха още 8,5 млрд. евро през миналата година, сега са изправени пред разводняване.

„Сега международните инвеститори трябва отново да бъдат спечелени“, казва Апостолос Гуцинис, който ръководи групата за европейски капиталови пазари в юридическата компания Shearman & Sterling LLP и съветва Piraeus Bank при предишната рекапитализация от 1,75 млрд. евро.

Най-големият проблем обаче не са изгубените депозити, които са покрити от контролираната от ЕЦБ програма ELA, или дори сривът на цените на акциите на банките. Проблемът са заемите, които може да се окажат лоши, довеждайки до по-голям от очаквания недостиг на капитал.

Според оценките гръцките банки имат експозиция към лоши заеми от над 100 млрд. евро през първото тримесечие на 2015 г., или 40,8% от всички кредити.

За да се справят с това, банките се опитаха да продадат една част от тях през миналата година, основно на компании, които формират по-голямата част от лошите им заеми. Piraeus Bank направи сделка за продажбата на корпоративните си кредити на фонда за дялово финансиране KKR & Co, продължавайки обаче да ги администрира. Но това се разбра едва, когато СИРИЗА дойде на власт.

Единият предложен вариант е да се създаде „лоша банка“, за да се дадат на банките чисти счетоводни баланси. Макар че това поставя голяма част от парите на данъкоплатците в риск, това може е най-добрият вариант на Гърция да привлече международни инвеститори и да възобнови кредитирането от банките.

Друго решение, предложено от директорите на гръцка банка, е продажба на условен конвертируем дълг (CoCos) като част от рекапитализацията. Тези облигации се превръщат в собствен капитал и действат като буфери, ако капиталът на банката падне под определено ниво. Инвеститорите получават по-високи лихви заради риска.

Времето за намиране на решение, което ще защити вложителите на банките, е малко. Ако рекапитализацията на банковия сектор не приключи до края на годината, което е възможно, имайки предвид политическата несигурност, тогава европейската Директива за възстановяване и преструктуриране на банковите институции влиза в сила. Това може да означава загуби за незащитените вложители с повече от 100 000 евро в сметките си.

Ако, от друга страна, се формира бързо ново правителство, което се придържа към условията на спасителния заем, ЕЦБ може да започне изкупуването на гръцки облигации, понижавайки финансовите разходи на банките и правейки „подстригванията“ по-малко вероятни.

„Най-голямата разлика между гръцката банкова система и тези на другите европейски страни е политическата и икономическа несигурност, което води до огромни различия в начина за оценяване на нещата“, казва Брад Палмър, изпълнителен вицепрезидент на Sankaty Advisors LLC, инвестираща в лоши заеми.

Още за кризата в Гърция четете тук