Защо кризата в Португалия е заплаха за демокрациите в Европа?

В съответствие с дългогодишния конституционен режим на страната президентът покани министър-председателя Пасос Коелю – лидер на най-голямата партия, да образува правителство на малцинството. Назначаването все още се нуждае от ратификация от парламента.

Последвалото обяснение на президента обаче провокира призиви за конституционни промени. Той заяви, че в 40-те години демокрация на страната нито едно правителство до момента не е разчитало на подкрепата на антиевропейски сили, обявявайки това за най-лошия момент за радикална промяна в основите на демокрация. „След като приложихме възмездна програма за финансова подкрепа, която доведе до тежки жертви, мой дълг е, в рамките на конституционните ми права, да направя всичко възможно, за да спра изпращането на погрешни сигнали към финансовите институции, инвеститорите и пазарите“, каза той.

Представяйки решението си като взето в името на страната – т.е. защита на правителствения кабинет от антиевропейски сили, президентът Каваку Силва ефективно не допусна левия алианс и Коста до властта.

Не е изненадващо, че неговата позиция окуражи радикалните леви страни на Португалия. Сега те обещават да свалят правителството с вот на доверие през следващата седмица.

Решението на президента постави Португалия в безпрецедентен конституционен проблем.

Дясноцентристите не са в позиция да формират ново правителство, а Пасош Коелю вероятно ще трябва да подаде оставка през следващите няколко дни. Междувременно левият алианс остава единствената алтернативна коалиция, но позицията на Каваку Силва означава, че той няма да назначи социалиста Коста за министър-председател от страх за активиране на антиевропейски сили в страната.

Събитията се усложняват допълнително от факта, че мандатът на президента ще изтече през януари. Според португалските изборни правила в страната не може да има нови избори в рамките на шест месеца след предишен вот.

Изправени пред политически вакуум, управлението трябва да бъде поето от служебно правителство докато не се организират нови парламентарни избори през март. Но дори това решение ще доведе до „безпрецедентно“ разтягане на конституционния мандат на президента, казва Санти от Eurasia Group.

Президентът сега може „да се въздържи от определянето на нови премиер, запазвайки правителството на Пасош Коелю, което да се грижи за ежедневните административни задължения без обаче да има властта да прокарва ново законодателство“, добавя той.

Преди изборите през този месец Португалия се смяташе за изключение сред страните от южното Средиземноморие заради видната липса на популистко движение срещу строгите мерки за разлика от Подемос в Испания и СИРИЗА в Гърция.

Примерното португалско правителство се смяташе за „повече Тройка от Тройката“ заради ревностното прилагане на драконовските съкращения на разходите и повишаването на данъците в опит да се омилостивят кредиторите. Сегашната политическа криза е пореден пример за организация, предприемаща превантивни мерки, за да защити страната от дестабилизиращите политически и пазарни сили, които заплашват бъдещето ѝ.

За разлика от налагането на технократски правителства в Италия и Гърция, Брюксел не оставя свой отпечатък в случващото се в Португалия. Сегашната криза в страната е създадена изцяло от собствения ѝ политическия елит, но тя има дълбоки последствия за демокрацията в останалите страни от еврозоната. Тя вече предизвика безпокойство в съседна Испания, където също предстоят избори през декември. „Не харесвам случващото се в Португалия“, заяви изнервеният Мариано Рахой в понеделник.

По ирония на съдбата много наблюдатели отбелязват, че Левият алианс на Коста не прилича изобщо на плашилото, обрисувано от президента Каваку Силва. Неговата непримиримост обаче може да подхрани точно антиевропейските сили, които го държат буден нощем.