Ципрас иска МВФ да напусне спасителната програма

Гръцкият министър-председател Алексис Ципрас настоява Международния валутен фонд (МВФ) да излезе от третия спасителен заем на страната за 86 млрд. евро, предоставяйки на еврозоната цялата отговорност за контрола над икономическите реформи, коментира Financial Times.

Ципрас заяви в интервю за медията, че е „озадачен от неконструктивното отношение на фонда по фискалните и финансовите въпроси“. Той посочи, че МВФ трябва да остави третия спасителен заем на страната в ръцете на еврозоната, когато решава дали да продължи участието си в началото на следващата година.

„Смятаме, че след шест години управление на изключителна криза, Европа сега има институционалния капацитет да се справи успешно с интраевропейските въпроси“.

Твърдението на Ципрас вероятно ще вбеси германското правителство, което винаги е настоявало, че МВФ трябва да остане част от програмата. Берлин цени техническата експертиза на фонда, докато в същото време се съмнява в решимостта на Европейската комисия (ЕК).

Ципрас рискува и да изолира МВФ, който е силен защитник на облекчаване на дълга за Атина, докато Германия и другите страни членки на еврозоната са силно срещу отписвания на дълга. Министър-председателят все пак похвали подкрепата на фонда по този въпрос.

Ципрас каза още, че правителството иска да приложи мерките по спасителния заем възможно най-бързо, целейки възстановяване на суверенитета и отървавайки се от контрола на т.нар. „тройка“ - комисията, МВФ и Европейската централна банка.

„Вярваме, че колкото по-бързо излезем от спасителната програма, толкова по-добре за страната ни“, каза той. „Ако Гърция приключи първия преглед по напредъка си през януари, ще сме покрили над 70% от фискалните и финансови мерки по споразумението“.

Ципрас звучи и уверен, че Гърция ще премахне целия оставащ капиталов контрол до март и ще възстанови заемането от международните капиталови пазари „преди края на 2016 г“.

Воденото от СИРИЗА правителство постигна сделка за трети спасителен заем с кредиторите през юли след рязка промяна на политиката, целяща да избегне банков колапс и недоброволен „Grexit” от еврозоната.

„Пет години сме част от програмата. Трудно е за страна от ЕС да загуби суверенитета си за толкова дълго. За да си го спечелим обратно и за да се отървем от контрола на тройката, трябва да приложим спасителното споразумение. Трудно е, но е по-добре от това да нямаме избор“, каза Ципрас.

Успешна рекапитализация на четирите най-големи банки на Гърция миналия месец с участието на частни инвеститори увеличи надеждите за завръщане на страната към икономически растеж през втората половина на 2016 г.

Коалицията си спечели похвали от кредиторите за спечелването на парламентарно одобрение на тежък бюджет за 2016 г. и два отделни пакета от фискални и структурни реформи. Ципрас признава, че трети пакет, който трябва да бъде одобрен през януари, включва „една стъпка, която е трудна, защото се отнася към пенсионната реформа“.

Гърция се противопоставя на исканията на МВФ за пенсионни съкращения, твърдейки, че целта за намаляване на дефицитите на държавните пенсионни фондове през следващата година могат да бъдат постигнати от ограничаване на ранното пенсиониране и намиране на алтернативни съкращения на разходите.

Представители на МВФ са скептично настроени към гръцките прогнози за повишаване на приходите за 2016 г. Те се опасяват и, че бюджетната прогноза за нулев растеж може да се окаже твърде оптимистична предвид по-големия от очакванията спад на производството през третото тримесечие.

МВФ спря допълнително кредитиране на Гърция заради опасения за устойчивост на огромния държавен дълг, който вероятно ще достигне над 190% от националното производство през 2016 г.

Предвид факта, че повечето страни членки на еврозоната изключват намаляване на номиналната главница на дълга на Гърция, решение ще трябва да бъде намерено по други начини, например като гаранция за продължителни ниски лихвени проценти, отложени плащания или комбинация от двете.

Според някои тази перспектива за тежестта на обслужване на дълга може да обезсърчи потенциалните чужди и местни инвеститори, тъй като те ще се страхуват от подновени фискални трудности, когато тежестта по обслужването на дълга се повиши отново.

„Нашата пътна карта цели да приключим първия преглед възможно най-бързо и след това да имаме положително решение по необходимото облекчаване на дълга“, заяви министър-председателят.