Най-хубавите европейски градове не са най-щастливите

Лондончани изглежда са щастливи с града си. Малцина обаче са тези от тях, които не са си мечтали да живеят в италиански град - идея, свързана със слънчеви площади, сенчести арки, сладолед и наклонени кули. Съдейки по наскоро направена анкета, много италианци биха ги помислили за луди, пише в свой анализ Тереза Рафаел за Bloomberg.

На всеки три години Европейската комисия (ЕК) измерва доколко жителите на европейските градове са доволни от качеството на живот. За последното проучване на Евробарометър са анкетирани 40 хил. души от 79 града. Те са получили въпроси за начина, по който възприемат транспорта, здравните услуги, сигурността, замърсяването и чужденците.

Европейските градове последователно се нареждат сред най-добрите в света по качество на живот, така че не е изненада, че повечето европейци, живеещи в градовете, се определят като цяло като доволни от мястото си на живот. Макар че има някои предсказуеми изключения. Живеещите в Атина са сред най-недоволните, както и хората в Източна Европа и Турция. Но Италия?

Италианският певец и автор на песни Роберто Векиони предизвика скандал през декември, когато по време на лекция в Университета в Палермо нарече Сицилия остров на екскременти, посочвайки лошото състояние на острова и обществените услуги там.

Палермо и Рим се намират на 900 км разстояние и са далеч един от друг по много показатели, но респондентите и в двата града е по-вероятно да са недоволни от състоянието на публичните услуги, улиците и сградите, градския транспорт и нивото на възможностите, които представя града, отколкото хората в Северна Европа.

Три четвърти от хората в повечето градове твърдят, че се чувстват сигурни. Но близо половината от тези в Рим посочват същото и горе-долу същият брой в Марсилия, Истанбул и Атина. Запитани за нивото на доверие, лондончаните изглежда вярват на хората в града си (69%), докато тези в Рим не чак толкова (47%).

В три италиански града повече от 60% от респондентите не смятат, че административните услуги помагат ефективно на гражданите. Ефективността на администрацията, за сравнение, е с високо одобрение в Цюрих (78%) и Белфаст (71%). Подобни са резултатите и от запитването дали на публичната администрация може да се разчита. На първите пет места се нареждат Цюрих, Люксембург, Осло, Стокхолм и Женева.

Проучването измерва възприятията и може да покаже, че италианците (или южняците като цяло) по-трудно могат да бъдат удовлетворени. Резултатите излизат на фона на бавния икономически растеж, нулевия растеж на продуктивността и високите нива на безработица, особено сред младите хора.

Това, което проучването потенциално ни показва, е важността на градовете. Поне 80% от анкетираните във всички локации, без шест, твърдят, че са доволни да живеят в града си, като най-голям процент (над 98%) е отчетен в Северна Европа.

Прави впечатление, че изглежда има връзка между тези, които показват високи нива на удовлетвореност, и тези, които гледат на чужденците в своя град като на преимущество. От друга страна, респондентите, които се оплакват най-много от градския транспорт, обществените услуги, безопасността и други въпроси, разглеждат присъствието на чужденци в далеч по-неблагоприятна светлина.

Всички градове, без един, които са с най-ниско ниво на удовлетвореност, се оказват на дъното на списъка. И тук отново Италия излиза на преден план. На въпрос дали присъствието на чужденците е нещо добро, анкетираните от всичките шест италиански града се класират сред 15-те най-негативно настроени от всички респонденти.

Това не може да бъде отбелязано като отражение на броя на чужденците в града. Почти един на всеки трима жители на Цюрих е роден в чужбина. Повече от една четвърт от живеещите в Стокхолм са имигранти. Но 89% от респондентите в Цюрих и 85% от тези в Стокхолм твърдят, че чужденците са полезни за техния град.

През 1950 г. 30% от населението на света е живяло в градовете. Според ООН до 2050 г. това ще важи за 66% от хората. В Европа 75% живеят в градски райони. Очевидно е, че по-добрите градове отговарят на нашите нужди, независимо дали са свързани с обществения транспорт, жилищата или здравеопазването. А колкото по-добри са тези градове, толкова по-добро е разбирането, че новопристигащите могат да бъдат настанени добре и да донесат някаква стойност. Това поставя градските администрации в самото сърце на глобалния пъзел, свързан с имиграцията и интеграцията. Някои очевидно се справят по-добре от други.