Рисковете пред Гърция стъпка преди края на спасителния заем

Подобно на митичния герой Прометей Гърция е окована за скала от 2010 г. насам, нападана от безжалостни чуждестранни кредитори като наказание за предизвиканата дългова криза на еврозоната, пише колумнистът на Financial Times Тони Барбър.Точно както героичният Херкулес спасява Прометей, така и Алексис Ципрас – или поне в неговите очи, е лидерът, който ще спаси Гърция през 2018 г., слагайки край на осемгодишния цикъл от спасителни заеми и възстановявайки суверенитета на страната.

Това е изключителен обрат за Ципрас. Той стана министър-председател през януари 2015 г. - най-радикалният ляв премиер на европейска демокрация след 1945 г. Непримирим противник на кредиторите, той ненавижда хватката им върху гръцката икономическа политика. Безразсъдната му смелост почти доведе до излизането на Гърция от еврозоната. Тогава обаче той обърна курса и започна да прави това, което кредиторите искат. Капитулацията му запази Гърция част от валутния съюз на Европа.

Ако изключим някои непредвидими сътресения в местната политика или на глобалните пазари, Гърция ще излезе от третия си спасителен заем за 86 млрд. евро през август. Европейските правителства и институциите на Европейския съюз (ЕС) ще обявят, че Ципрас и правителството му са направили достатъчно, поддържайки фискален излишък и налагайки икономически реформи, с което ще оправдаят прекратяването на програмата. За всеобщо облекчение това като цяло слага край на тежката фаза от криза, която продължи осем години от общо 19-годишната история на еврозоната.

Липсата на доверие между Гърция и европейските ѝ партньори има дълбоки корени. Повечето европейци смятат Гърция за некомпетентно управлявана държава, която грубо нарушава правилата, обединяващи еврозоната. Няколко последователни правителства бяха заподозрени, че симулират спазването на условията по изключително скъпите спасителни заеми. От своя страна гръцките политици отдадоха дълбочината на кризата на лошо изготвени спасителни планове. Според тях това е причината икономиката да потъне в ненужна криза и то не за да се помогне на Гърция, а да се спасят банките в страните кредитори. Много негръцки експерти са съгласни с това.

През 2017 г. атмосферата между Гърция и партньорите ѝ се подобриха до степен, която едва ли някой е очаквал в началото на годината. Част от това се дължи на подхода на правителството на Ципрас към разговорите около спасителните заеми. Вместо да се заяжда около исканите от Гърция реформи в замяна на спасителните средства, правителството избра по-конструктивен подход. Това би трябвало да гарантира приключването на третия преглед на последния спасителен заем на 22 януари.

По-големите геополитически сили също имат влияние. За Европа и САЩ разпространението на регионалните сътресения превърнаха Гърция в ценено място за стабилност и приятелство. Балканите са крехки, борещи се да запазят демокрацията и върховенството на закона и ухажвани от Русия, Китай и Персийския залив. Всяка година Турция затъва във все по-авторитарно управление, а отношенията ѝ със САЩ и ЕС все повече се влошават.

Сирия е в пламъци. Войнственият ислямизъм прониква в Северна Африка и Близкия изток. Не е изненадващо, че САЩ високо ценят военните си помощни съоръжения на гръцкия о. Крит. В крайна сметка Гърция днес изглежда е стълб на сигурност в Източното Средиземноморие.

Налице е и нещо като „гръцка умора“. След осем изтощаващи години европейците искат да прекратят своя фактически и икономически протекторат над Гърция и да продължат напред към по-голямото предизвикателство с напредъка по интеграцията на еврозоната. Те усещат почти неустоимо желание да обявят, че мъдростта, щедростта и твърдостта на Европа са превърнали преди огнения популист Ципрас в изпълнител на общоприетото в еврозоната сега.

Във всичко това обаче има риск от самодоволство. Наистина фискалните излишъци на Гърция, коригирани спрямо икономическия цикъл, са сред най-високите в западните икономики. Ципрас се ангажира Гърция да има годишен излишък от по 3,5% от БВП до 2022 г. и малко по-нисък през следващите десетилетия. Бюджетната недисциплираност обаче е само един от елементите на гръцката криза. А може би дори не е най-важният.

Непрозрачните и неуспешни опити за приватизация на държави активи напоследък са сигнал, че Гърция трябва да стане по-прозрачна за външните инвеститори. Основната задача на кабинета е да модернизира държавата и да премахне манталитета на шуробаджанащина, оформила политическите класи и обществото в Гърция след войната за независимост от 1821-1832 г.

Вижда се известен напредък, но той е твърде малък – както при Ципрас, така и при предшествениците му. Опасността е, че веднага след като кредиторите отпуснат надзора над Гърция през август, старите навици ще си намерят път обратно. Това би било лоша награда за преодоляването на всички трудности, през които Гърция и партньорите ѝ преминаха от 2010 г. насам.