Европейският фискален съвет настоява за стабилизиращ механизъм

Всеки значителен икономически шок ще засегне цялата еврозона, така че държавите членки на Европейския съюз (ЕС) трябва да имат централен фискален капацитет, ако искат да противодействат ефективно, заяви пред журналисти председателят на Европейския фискален съвет (ЕФС) Нилс Тигесен, цитиран от Euractiv.

Той направи своя коментар в момент, в който въвеждането на стабилизиращ механизъм в т.нар. Бюджетен инструмент за конкурентоспособност и конвергенция (BICC) – това, което е останало от бюджета на еврозоната, е почти изоставено, въпреки желанието на Франция да запази идеята жива.

„Какъвто и шок да предстои, ще удари цялата еврозона, а не само някои страни“, предупреди Тигесен по време на брифинг в Брюксел.

Страните членки са „неспособни да се споразумеят относно стъпките към централен фискален капацитет“, посочиха още от ЕФС, тъй като Еврогрупата и лидерите на страните не можаха да постигнат консенсус за по-амбициозен бюджетен инструмент за еврозоната. 

„Основният проблем на еврозоната е, че имаме общ валутен съюз, обща парична политика, но различна фискална политика“, подчерта Масимо Бординьон, член на управата на ЕФС.

Тигесен подчерта от своя страна, че „е по-добре да се разчита на централен капацитет, отколкото на недиференцирани системи, при които е ясно, че някои страни са по-уязвими от други“.

Според него еврозоната не е в състояние да постигне мнозинство, което да подкрепи становището, че фискалната стабилизация е колективна отговорност.

Въпреки че някои лидери на страните, като френския президент Еманюел Макрон, все още защитават необходимостта от споделяне на риска в еврозоната, други държави, и по-специално Холандия, са твърди противници на всеки механизъм за стабилизиране.

„Никога не бих подкрепил още механизми за стабилизиране на ниво еврозона“, заяви категорично холандският премиер в интервю за Euractiv.

Инструмент с недостатъчно средства за финансиране

„Не знам дали използването на европейския фискален капацитет е напълно невъзможно“, посочи Тигесен, като предупреди, че BICC е в своя минимален размер, така че „не можете да мислите за него като за стабилизиращ инструмент“.

Какъвто и да е съгласуваният механизъм, той трябва да бъде добре финансиран. Абсолютният минимум за еврозоната е 0,5% от брутния вътрешен продукт, „ако трябва да се стремим към стабилизиране на системния шок“, споделя Матеуш Шчурек, член на ЕФС и представител на полската партия Гражданска платформа.

Сумата може да достигне до между 120 и 130 млрд. евро, но предложението за Европейската функция за инвестиционно стабилизиране на ЕК не надхвърля 30 млрд. евро. 

„Това няма да бъде изобщо достатъчно, за да помогне на стабилизирането при много сериозна рецесия“, посочва от своя страна Роел Битсма, друг член на ЕФС.

„Ако шоковете са леки, това не би било проблем, дори и ситуацията да е различна за отделните страни. Но ако шоковете са по-големи, ще е желателно да имаме по-голям фискален капацитет“, допълва Тигесен.

Облаци на хоризонта

Глобалните търговски сътресения и несигурността, породена от хаотичния процес по излизането на Великобритания от ЕС, са двата най-съществени риска пред еврозоната през следващите няколко месеца, според доклада на ЕФС.

Тъй като икономиката се забавя, Съветът призовава държавите членки с голям размер на дълга, като Италия и Испания, да следват изискванията на Пакта за стабилност и растеж.

За страни като Холандия или Германия, чиято фискална консолидация преподлага повече пространство за маневриране, трябва да се засили нейното използване значително повече в сравнение със сегашните планове, особено, когато става въпрос за Берлин, категорични са от ЕФС.