Мнозина от Европейската комисия (ЕК) бяха изненадани, когато новоизбраният председател Урсула фон дер Лайен обяви новите смели климатични цели за 2030 г. и 2050 г., изпращайки длъжностните лица, работещи по проекта за газовия пакет, обратно в „работилницата“.
Наскоро Комисията реши да замълчи относно дългоочакваната реформа за правилата за европейския газов пазар. Новият генерален директор на дирекцията „Енергетика“ в ЕК Дите Юл Йоргенсен не го спомена на първата среща на високо равнище на държавите членки през септември. Нито бе посочено в писмото на Фон дер Лайен към своя бъдещ комисар по енергетиката Кадри Симсън.
До момента, това, което се промени, е терминологията. Наблюдатели на енергийната политика в Брюксел заявиха пред Euractiv, че това, което някога служителите на ЕС нарекоха „Газов пакет“, е преобразувано в „Пакет за декарбонизация на газа“ или просто „Пакет за декарбонизация“, заявявайки, че вече не очакват той да бъде публикуван в началото на 2020 г., а значително по-късно през годината, като дори е възможно да се появи през 2021г.
Основната цел на пакета е да създаде първата в Европа регулаторна рамка за „зелен“ - тоест възобновяем или декарбонизиран, газ, според директора на Комисията за вътрешния енергиен пазар Клаус-Дитер Борхард.
Само преди няколко седмици обаче неговият подчинен Флориан Ермакора заяви, че пакетът ще съдържа в основата си потенциал за декарбонизация на газа - както природен газ (който ще играе ролята на мост между въглищата и енергийните ресурси с нулеви въглеродни емисии), така и „зелени“ газове, като биогаз и водород, произведен от възобновяема електроенергия.
И Ермакора посочи, че потенциалът на природния газ от изкопаем произход като начин за бързо декарбонизиране на енергийния сектор е значителен. „Защото виждаме, че можем да постигнем ефективна декарбонизация, като заменим въглищата с газ“, споделя той.
В газовата промишленост много експерти смятат, че този „мост“ в производството на електроенергия е бил пренебрегнат в бързината към пълната декарбонизация. Изследване на „Еврогаз“ през 2017 г. допуска, че използването на газа може да доведе до допълнително 5-процентно намаляване на емисиите на парникови газове, наред с целта на ЕС за ограничаване на емисиите с 40% до 2030 г.
Междувременно други анализатори, като икономистът от WWF Себастиан Годино, твърдят, че ерата на газта е приключила.
На фона на преглед на анализите, публикувани през август, Центърът за европейски политически изследвания (CEPS) предполага, че търсенето на природен газ ще остане стабилно или ще намалее леко до 2030 г., последвано от по-силен спад до 2040 г. и 2050 г.
В Брюксел енергийните лобисти и природозащитници са съгласни, че ЕС се нуждае от изчистен от въглерод газ, за да понижи количеството вредни емисии до нула през 2050 г.
Междувременно служителите на ЕС в момента работят усилено да определят различните видове водород и други „зелени“ или нисковъглеродни газове въз основа на екологичния им отпечатък. Това ще бъде основен стълб на новия Пакет за декарбонизация.
Цели за намаляване на парниковите емисии
Увеличаването на целта на ЕС за намаляване на емисиите на 55 % до 2030 г. ще изисква от блока да преразгледа големи части от своята рамка за климата и енергетиката, като някои от тях предполагат, че пакетът за декарбонизация може да включва повторно отваряне на схемата за търговия с емисии в ЕС.
Друг елемент от пакета за декарбонизация може да бъде реформа на регламента на ЕС за Трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E), който решава кои инфраструктурни проекти отговарят на условията за подкрепа от ЕС чрез фонд, наречен Механизъм за свързване на Европа (CEF).
Природозащитниците искат TEN-E да бъде преразгледан, за да бъдат спрени парите към газова инфраструктура.
Най-малкото пакетът за декарбонизация се очаква да реформира съществуващото регулиране на пазара на газ, да одобри „зелените“ газове и да започне изграждането на рамка, която да ги внедри в политиката за климата.
Само малък процент от използвания днес водород е изчистен от въглерод. Проблемът с пакета за декарбонизация, който се очаква през 2021 г., е, че ще изминат пет години, преди Брюксел да има нещо готово, с което да помогне на развиващата се „зелена“ газова промишленост.
Междувременно секторът търси национални планове за климата и енергетиката, които трябва да бъдат финализирани до края на тази година, за подкрепа на политиката. Три-четвърти от тези планове споменават водорода, но без ясна цел или мерки за неговото развитие.
Успоредно с това се провеждат технически проучвания в цяла Европа, за да се разбере с колко водородни мрежи могат да се справят - и на каква цена.
През август Bloomberg New Energy Finance заяви, че разходите за водород от възобновяема енергия вероятно ще "паднат" през следващите десетилетия - до 1,40 долара на килограм до 2030 г. - което го прави пряк конкурент на природния газ.


Паника заради еврото: Хората се страхуват от измами и скок на цените
Учениците в Германия скочиха срещу закона за военната служба
Варна отбеляза Никулден с молебен за здраве и рибен курбан (СНИМКИ)
ИАМА: Дипломатите да уточнят как танкерът Kairos е докаран в български води
300 бойци от 21 държави се включиха във финалния SENSHI лагер за годината
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
SpaceX ще предложи акции на вътрешни лица при рекордна оценка
Империята на китайските пристанища, част 5
Как чуждестранните автомобилни гиганти могат да се закрепят на китайския пазар
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Мercedes реши близкото бъдеще на G-Class
Как влияят на мощността диаметърът на цилиндрите и ходът на буталата
Затвориха Прохода на Републиката заради румънски камион
Времето утре: Валежите постепенно ще спират
Задействаха BG-АLERT в Бургаско, две реки преливат
Мелони иска закон, който "да се справи с джендър идеологията"
Почина Франк Гери, най-известният архитект на своето време
преди 6 години Спонсорирано съдържание:))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар