Как бизнесът падна в капана на европейските схеми за спешни заеми

Микеле Бертерамо, собственик на ресторанта Movida край канала „Навильо Павезе“ в Милано, е бил готов да похарчи 40 000 евро за реновиране преди пандемията от коронавирус да удари Северна Италия.

Вместо това той изразходва парите, за да спаси бизнеса си по време на блокадите. Неговото заведение Movida отваря отново врати на 18 май, но продължава да изпитва затруднения, тъй като хората все още стоят настрана от популярния квартал. 

„Имаме възможност да пропуснем плащанията по наема, но това не може да трае вечно ... ще ни трябва банково финансиране, за да продължим да работим“, споделя 46-годишният ресторантьор.

Бертерамо се възползва от кредитната схема с държавна гаранция, за да продължи да плаща сметките си, но ако иска да осъществи плановете си за реновиране, ще трябва да поеме допълнителен дълг, пише Ройтерс.

Неговите проблеми представляват дългосрочно главоболие за правителствата и банките в Европа, които бързат да подкрепят страдащите компании, но се притесняват, че увеличените нива на дълг ще попречат на способността им да инвестират в растеж.

Кредитирането на нефинансови компании в еврозоната достигна 11-годишен връх през април, показват данните на Европейската централна банка (ЕЦБ). Според изчисленията на Ройтерс в четирите най-големи икономики в Европейския съюз (ЕС) и Великобритания са предоставени над 290 млрд. евро заеми чрез подкрепяни от правителството схеми за отпускане на кредити по време на продължаващия икономически спад, причинен от мерките за овладяване на коронавируса.

„Ако растежът на ЕС се върне към темповете си от времето преди COVID-19, след този значителен шок, блокът ще се сблъска с бъдеще, подобно на ситуацията в Япония“, предупреждава кредитният стратег на UBS Стивън Каприо. Той припомня годините на стагнация в Япония, характеризиращи се с нарастващ дълг в съчетание с дефлация през 90-те години на миналия век и първите години на следващото десетилетие.

 „Европейските компании вече получиха твърде много (финансови) лостове. Това естествено ще затрудни бизнес инвестициите “, изтъква още Каприо.

Подчертавайки притесненията, че подобен сценарий може да се превърне в реалност, централните банкери вече предупреждават за двойната заплаха от висок дълг и дефлация.

„Високите нива на публичен и частен дълг в еврозоната като цяло ... могат да предизвикат опасна спирала между ценовия спад и този на съвкупното търсене“, заяви Игнацио Виско, член на УС на ЕЦБ, през май.